“Тресе се бялата нощ от тръби и барабани. Куршуми сякаш се сипят над къщята. Или нахлуват орди в града. Залостват се дворни и къщни врати: светват и раснат прозорци и тремове. На мести се спущат стари и прогнили кепенци, които не са спущани от много години. Е, все така е било през вековете - през всички векове!
Или не, не е било все така! Ново е сега, съвсем ново. И винаги е било ново, страшно ново, когато земята се стеле със стенещи трупове.
...На пазара сред града изви дим, разрасна се чер облак и скоро заиграха пламъци на стълпове.
Бялата нощ се нажежи, стана червена.
И тръбите на тревогата заечаха панически.
- Пожар!
Понесоха се изстрели. Зачестиха. Дигна се рев. И се удави в женски писъци:
- Господи, избиват! Избиват пак! Зверове!”