Raphael Blondin > Raphael's Quotes

“Truthfully, Professor Hawking? Why would we allow tourists from the future muck up the past when your contemporaries had the task well in Hand?"
Brigadier General Patrick E Buckwalder 2241C.E.”
― Gabriel F.W. Koch, Paradox Effect: Time Travel and Purified DNA Merge to Halt the Collapse of Human Existence

“I’m a soldier,’ Nathan said. ‘We’re all soldiers, now. Soldiers don’t leave people behind.”
― Barry Kirwan, When the children come

“America hasn’t seen this type of ethnic polarization since the days leading up to the 1964 Civil Rights Act and Dr. Martin Luther King, Jr.”
― Mark M. Bello, Betrayal In Black

“You piece of shit, you need a wife; a woman’s touch in your life.’ But who would marry someone like me? Being a PI isn’t exactly the best profession to be in to attract a wife. I’ve read about too many investigators and policemen who end up divorced and I certainly fall into that category.”
― Behcet Kaya, Treacherous Estate

“Your own setbacks aren’t what they first appear to be; rather than viewing them as failures, view them as learning opportunities that are the building blocks for future preparation.”
― Steve Pemberton, The Lighthouse Effect: How Ordinary People Can Have an Extraordinary Impact in the World

“A psychiatrist would diagnose Jolene—and possibly every member of Cade Chase’s team—as having a benign form of psychosis. Benign, because she had not experienced a psychotic break. She was far short of being psychotic, but only because her brain and soul allowed her to manage her dissociative behavior well. The unconscious guides such people.”
― John M. Vermillion, Awful Reckoning: A Cade Chase and Simon Pack Novel

“God must have known that, in the end, Adam and Eve would eat the apple and have to leave the Garden. But he had bigger plans for them and for the rest of humanity that requires a short stint here in our imperfect world. That is the only way for us to experience all of the joys, the sorrows, the failures, and the triumphs that come with being fully human.”
― Spencer C Demetros, The Bible: Enter Here: Bringing God's Word to Life for Today's Teens

“Every night I dream a lot. Every day I live a little.”
― Max Nowaz, Get Rich or Get Lucky

“This book is dedicated to my children, Pi, Coco, and Jay. When your grandkids are old enough to read this book, tell them how much I loved you.”
― J.K. Franko, Eye for Eye

“Thomas: Is it [my brain] fixed?
Brenda: It worked, judging from the fact that you're not trying to kill us anymore...”
― James Dashner, The Death Cure

“- Фин. Мистър Бог не ни обича - тук се поколеба.- Не ни обича, разбираш ли? Само хората могат да обичат. Аз обичам Боси, но тя мен не. Аз обичам дребосъците, но те мен не. Аз те обичам Фин. И ти ме обичаш. Това беше удар под кръста. По дяволите, помислих си. Защо трябваше това да се случи? Сега е загубила доверието си, сигурността. Но се лъжех. Нищо не беше загубено. Анна вървеше с увереността на сомнамбул по въже.
- Той не ме обича като теб, а другояче, милиони пъти по-голямо е.
Явно бях помръднал. Тя се протегна, седна на петите си и се ухили. После се примъкна по-близо до мен. Дали знаеше за онази мъничка болка, която ме беше докоснала? С точността на хирург разряза раната, причинена ми от една искрица ненужна ревност.
- Фин, ти ме обичаш повече от всеки друг. И аз те обичам повече от всеки друг. Но с Мистър Бог е различно. Виждаш ли, Фин, хората обичат отвън навътре и могат да целуват отвън. Мистър Бог обаче те обича отвътре и може там да те целува. Затова е различно. Мистър Бог не е като нас. Само ние сме малко като него. Но не много. Анна беше превърнала оловото в злато. Всички мъдри дефиниции на понятието "Бог" бяха напълно излишни. Милосърдието, любовта и справедливостта бяха само патерици, с които си служехме, за да опишем неописуемото. Анна нямаше нужда от тях.
- Виждаш ли, Фин, Мистър Бог е различен, защото може да довършва нещата, а ние не можем. Аз изобщо никога не мога да престана да те обичам. Ще съм умряла милиони години, преди да престана да те обичам. Но Мистър Бог може да престане, когато поиска, разбираш ли? Затова е различен.
Доста силен удар ми беше нанесла. Първо трябваше да обмисля всичко това, но Анна не ми спести нищо и не ми даде време. Просто продължи да ме обстрелва с тежката артилерия.
- Фин, защо хората правят войни и се убиват?
Простенах, започнах да заеквам. Беше малко множко наведнъж...
- Фин, как се казва, когато искам да кажа, че мисля различно от теб?
Няколко минути изпробвахме различни думи, докато най-накрая открихме тази, която търсеше: мнение.
- Фин, това е разликата. всичко хора имат различни мнения, само Мистър Бог не. Той има всички мнения наведнъж.
В този миг имах едно единствено желание: да се махна от нея, да се махна оттук. Една дълга разходка би свършила работа. Какво искаше това дете, какво беше направила? Бог можеше да довършва нещата, аз не. Е, добре, но какво означаваше всичко това? Струваше ми се, сякаш беше освободила идеята "Бог" от нейните ограничения. Неговото царство беше вечността и Анна разбираше всичко това. Хората имаха ограничен брой мнения, но Бог застъпваше всичките мнения и затова всяко едно от тях беше точно толкова правилно, колкото и всички останали. Дали искаше да каже това? Попитах я и тя доволно кимна. След това избухна в смях.
- Хихи, сега и ти го знаеш, хихи - смееше се тя. - Обаче има и още една разлика. Мистър Бог познава всички неща и всички хора отвътре. А ние ги познаваме само отвън. Затова не можем да говорим отвън за Мистър Бог. Това не е правилно.
Така продължи още четвърт час. Още аргументи, още обяснения. След това ме целуна по носа и каза:
- Не е ли страхотно? Помниш ли книгата за 4те измерения...?
- Да, защо?
- Хихи, сега знам, къде е четвъртото измерение. То е вътре в мен.
Чашата преля. Събрах си целия авторитет и я заплаших:
- Стига толкова. Късно е. Лягай си. Ако не заспиш мигновено, ще те напердаша.
Тя заквича, погледна ме и се ухили. След това се настани в прегръдките ми.
- Ти никога не правиш такива неща - каза, докато заспиваше.”
― Fynn, Mister God, This is Anna

“You ought to have known I'd do it!" My voice sounded harsh and savage like a stranger's in my ears. "Didn't I steal a crutch from a cripple?”
― dashiell hammett

“Kick is seeing things from a special angle. Kick is momentary freedom from the claims of the aging, cautious, nagging, fightened flesh.”
― William S. Burroughs, Junky

“Life is untimely.”
― Christine M. Knight

“Yes," Bitterblue said. "I suppose you could convert everything into minutes. Twelve times sixty is seven hundred twenty, and fifteen times fifty is seven hundred fifty. So our seven-hundred-twenty-minute half day equals its seven-hundred-fifty-minute half day. Let's see...Right now, the watch reads a time of nearly twenty-five past two. That's one hundred twenty-five total minutes, which, divided by seven hundred fifty, should equal our time in minutes divided by seven hundred twenty...so, seven hundred twenty times one hundred twenty-five is...give me a moment...ninety thousand...divided by seven hundred fifty...is one hundred twenty...which means...well! The numbers are quite neat, aren't they? It's just about two o'clock. I should go home.”
― Kristin Cashore, Bitterblue