Jessy Vas > Jessy's Quotes

“...hate is a hard thing to sustain. Grief isn't. Grief is something that can stay with you for a very long time”
― Douglas Kennedy, The Pursuit of Happiness

“-...как е възможно след толкова години то все още да съществува, тук, непокътнато, както в първите дни? А казваха: всичко отминава, всичко се чупи, всичко изморява...
-То е само при онези, които отминават, чупят се и се изморяват...
- Какво ни е на нас с теб? Ами проблемите на двойката, това-онова?
-Какво е това "проблеми на двойката"? Или има проблеми, или има двойка.
...
- Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното, ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство, ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е…”
― Romain Gary, Clair de femme

“…Опитах. Но да се обрече човек на някого, защото е спрял да го обича, а това е несправедливо, да се обрече човек на някого в името на някаква етика, в това няма нищо живо и реално. Това е хуманизъм, в който не е останало нищо хуманно, противоестествен акт, и Ален никога не би го приел, докато беше.. цял.
…Колкото повече го обвинявах, толкова повече се мъчех да го обичам. Но в името на какво? В името на какво, Мишел? На някаква идея за справедливост, мисля… или за несправедливост. ... Почти въпрос на …цивилизация, знам ли. Но бях принудена да призная, че вече не ставаше въпрос за Ален. Не се обричах на човека, а на идеята си за човека, а в крайна сметка в това няма нищо човешко.”
― Romain Gary, Clair de femme

“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.”
― Ромен Гари, Clair de femme

“След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”
― Momo Kapor, Una

“But when the strong were too weak to hurt the weak, the weak had to be strong enough to leave.”
― Milan Kundera, The Unbearable Lightness of Being

“Младите хора не са виновни за това, че играят; те не са готови, а ги поставят в един готов свят и те трябва да се държат в него като готови. Затова бързат да използват форми, модели, образци, които им харесват, които са на мода, които им отиват, и играят.”
― Milan Kundera, The Joke

“Yes, suddenly I saw it clearly: most people deceive themselves with a pair of faiths: they believe in eternal memory (of people, things, deeds, nations) and in redressibility (of deeds, mistakes, sins, wrongs). Both are false faiths. In reality the opposite is true: everything will be forgotten and nothing will be redressed. The task of obtaining redress (by vengeance or by forgiveness) will be taken over by forgetting. No one will redress the wrongs that have been done, but all wrongs will be forgotten.”
― Milan Kundera, The Joke

“I was not a hypocrite, with one real face and several false ones. I had several faces because I was young and didn't know who I was or wanted to be.”
― Milan Kundera, The Joke

“Do stories, apart from happening, being, have something to say? For all my skepticism, some trace of irrational superstition did survive in me, the strange conviction, for example, that everything in life that happens to me also has a sense, that it means something, that life speaks to us about itself through its story, that it gradually reveals a secret, that it takes the form of a rebus whose message must be deciphered, that the stories we live compromise the mythology of our lives and in that mythology lies the key to truth and mystery. Is it an illusion? Possibly, even probably, but I can’t rid myself of the need continually to decipher my own life.”
― Milan Kundera, The Joke

“The churches failed to realize that the working-class movement was the movement of the humiliated and oppressed supplicating for justice. They did not choose to work with and for them to create the kingdom of God on earth. By siding with the oppressors, they deprived the working-class movement of God. And now they reproach it for being godless. The Pharisees!”
― Milan Kundera, The Joke

“All the basic situations in life occur only once, never to return. For a man to be a man, he must be fully aware of this never-to-return. Drink it to the dregs. No cheating allowed. No making believe it's not there. Modern man cheats. He tries to get around all the milestones on the road from birth to death.”
― Milan Kundera, The Joke

“It scares me how hard it is to remember life before you. I can't even make the comparisons anymore, because my memories of that time have all the depth of a photograph. It seems foolish to play games of better and worse. It's simply a matter of is and is no longer.”
― David Levithan, The Lover's Dictionary

“There are times when I worry that I've already lost myself. That is, that my self is so inseparable from being with you that if we were to separate, I would no longer be. I save this thought for when I feel the darkest discontent. I never meant to depend so much on someone else.”
― David Levithan, The Lover's Dictionary

“vagary,n.

The mistake is in thinking there can be an antidote to the uncertainty.”
― David Levithan, The Lover's Dictionary

“Sin ought to be something exquisite, my dear boy.”
― Emile Zola

“Когато се събличаше, за да се оставиш на клиента, не вършеше кой знае какво зло... Хората никога не правят зло, когато си събуват гащите... Това е буржоазен морал. Не, за истинските си мръсотии хората се обличат. Дори си слагат униформа или сюртук. Никой никога не е сторил голямо зло по гол задник...”
― Romain Gary, Lady L

“I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“The loneliest moment in someone’s life is when they are watching their whole world fall apart, and all they can do is stare blankly.”
― F. Scott Fitzgerald

“There must have been moments even that afternoon when Daisy tumbled short of his dreams -- not through her own fault, but because of the colossal vitality of his illusion. It had gone beyond her, beyond everything. He had thrown himself into it with a creative passion, adding to it all the time, decking it out with every bright feather that drifted his way. No amount of fire or freshness can challenge what a man will store up in his ghostly heart.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“I couldn’t forgive him or like him, but I saw that what he had done was, to him, entirely justified. It was all very careless and confused. They were careless people, Tom and Daisy—they smashed up things and creatures and then retreated back into their money or their vast carelessness, or whatever it was that kept them together, and let other people clean up the mess they had made.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“And as I sat there brooding on the old, unknown world, I thought of Gatsby’s wonder when he first picked out the green light at the end of Daisy’s dock. He had come a long way to this blue lawn, and his dream must have seemed so close that he could hardly fail to grasp it. He did not know that it was already behind him, somewhere back in that vast obscurity beyond the city, where the dark fields of the republic rolled on under the night.

Gatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that's no matter—to-morrow we will run faster, stretch out our arms farther. . . . And one fine morning——

So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“There is no confusion like the confusion of a simple mind…”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“...and for a moment I thought I loved her. But I am slow-thinking and full of interior rules that act as brakes on my desires”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“If that was true he must have felt that he had lost the old warm world, paid a high price for living too long with a single dream. He must have looked up at an unfamiliar sky through frightening leaves and shivered as he found what a grotesque thing a rose is and how raw the sunlight was upon the scarcely created grass. A new world, material without being real, where poor ghosts, breathing dreams like air, drifted fortuitously about...like that ashen, fantastic figure gliding toward him through the amorphous trees.”
― F. Scott Fitzgerald, The Great Gatsby

“The moment you stop to think about whether you love someone, you've already stopped loving that person forever.”
― Carlos Ruiz Zafón, The Shadow of the Wind

“.....Хората са лоши.....
— Не, не са лоши... Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли или да разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава — с извинение — всеки, който му изглежда по-различен от него — било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с дон Федерико, поради предпочитаните развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.”
― Карлос Руис Сафон, The Shadow of the Wind

“Дарвин е бил мечтател, уверявам ви. Каква ти еволюция! На всеки един, който има ум в главата, се падат девет орангутани, с които трябва да се боря.”
― Карлос Руис Сафон, The Shadow of the Wind

“Докато изминавах цели тунели с книги в полумрака, не можех да се отърся от едно чувство на тъга и униние, което ме сковаваше. Не можех да прогоня мисълта, че ако аз — по чиста случайност — бях открил цяла вселена в една-единствена книга, изгубена сред безкрая на този некропол, то десетки хиляди други щяха да останат неизвестни, забравени за вечни времена. Почувствах се заобиколен от милиони пренебрегнати страници, от останали без собственик вселени и души, които тънеха в океан от мрак, докато светът, пулсиращ отвъд тези стени, ден след ден неусетно губеше паметта си и колкото повече забравяше, за толкова по-мъдър се смяташе.”
― Карлос Руис Сафон, The Shadow of the Wind