Jessy Vas

“Когато се събличаше, за да се оставиш на клиента, не вършеше кой знае какво зло... Хората никога не правят зло, когато си събуват гащите... Това е буржоазен морал. Не, за истинските си мръсотии хората се обличат. Дори си слагат униформа или сюртук. Никой никога не е сторил голямо зло по гол задник...”
― Romain Gary, Lady L

“Докато изминавах цели тунели с книги в полумрака, не можех да се отърся от едно чувство на тъга и униние, което ме сковаваше. Не можех да прогоня мисълта, че ако аз — по чиста случайност — бях открил цяла вселена в една-единствена книга, изгубена сред безкрая на този некропол, то десетки хиляди други щяха да останат неизвестни, забравени за вечни времена. Почувствах се заобиколен от милиони пренебрегнати страници, от останали без собственик вселени и души, които тънеха в океан от мрак, докато светът, пулсиращ отвъд тези стени, ден след ден неусетно губеше паметта си и колкото повече забравяше, за толкова по-мъдър се смяташе.”
― Карлос Руис Сафон, The Shadow of the Wind

“... изработи нещо като компромис между страха и желанието; наричаше го „еротично приятелство“. Твърдеше пред своите партньорки: само лишената от сантименталност връзка, в която човек не предявява претенции към живота и свободата на другия, може да направи и двамата щастливи.
Понеже държеше да е сигурен, че еротичното приятелство никоганяма да прерасне в любовна агресивност, той се срещаше с всяка от постоянните си любовници само на много дълги промеждутъци. Намираше този метод за съвършен и го пропагандираше сред приятелите си: „Нужно е да се спазва правилото за числото три. Може да се виждаш с една и съща жена често, но в никакъв случай повече от три пъти, или пък да се срещаш с нея години наред, но само при едно условие: между отделните срещи да са минали най-малко три седмици.“
Тази система бе дала на Томаш възможност да не къса с постоянните си любовници и в същото време да има значителен брой временни... Неписаният закон на еротичното приятелство предполагаше Томаш да изключи любовта от живота си. В мига, в който нарушеше това условие и се влюбеше, останалите му любовници щяха да се озоват в неравностойно положение и да се разбунтуват.
Воден от тези съображения, Томаш нае за Тереза квартира, където тя трябваше да отнесе тежкия си куфар. Той искаше да бди над нея, да я пази от злини, да се радва на присъствието й, но не чувстваше необходимост да променя начина си на живот. Ето защо не искаше да се знае, че Тереза спи при него. Споделеният сън беше улика за наличието на любов.”
― Милан Кундера, The Unbearable Lightness of Being

“She blushed. It is a beautiful thing when a woman blushes; at that instant her body no longer belongs to her; she doesn't control it; she is at its mercy; oh, can there be anything more beautiful than the sight of a woman violated by her own body!”
― Milan Kundera, Immortality