Galina

“Там, където с въображение не се достига,
се отива със просто вървене.
И най-пъстрият сън, и най-странната книга
не са по-хубави
от нещата обикновени.

Хляб за гърлото, билки за раните
зреят могъщо и светло в земята.
Защото тя е, която храни
корените на чудесата.”
― Иван Цанев, Седмица

“Сватбата на мама

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори ...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнем в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.”
― Борис Христов, Вечерен тромпет. Честен кръст

“Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”
― Ерих Мария Ремарк

“Впрочем докато наоколо ти падат мини и край теб гинат на всяка крачка, докато умират близките ти, някак си по-често и по-силно, отколкото в най-дълбокия мир, усещаш еуфорията на щастието. Съзнаваш, че все още си жив и това усещане те опиянява. Никога в живота си не съм се смял така, както през шестнадесетте месеца, които прекарах в обсадено Сараево.

(от Предговор за българските читатели от автора)”
― Miljenko Jergović, Sarajevo Marlboro