dete

“Очевидно не знаеше къде да се дене, навсякъде е едно и също - и в Африка, и на улица "Похорска", някъде в Нови Белград или където и да е. Ставаш сутрин, люсваш едно горещо кафе, лудваш в градския транспорт, после на работа люсваш още едно горещо кафе, правиш се, че нещо работиш, после може още едно кафе, връщаш се от работа, лудваш в градския транспорт, висиш по светофарите, хапваш нещо студено, спиш следобед, събуждаш се, люсваш едно горещо кафе, наприказваш се до насита по телефона със същите отчаяни души като теб, пропускаш вечерята, уж че било здравословно, а всъщност просто те мързи да спретнеш нещо за едничкия син на твоята майка, зяпаш в телевизора, докато ти се приспи, книгата, която искаш да прочетеш от месеци, я преместваш прилежно от единия рафт на другия (кой ти днес чете книги, пък и защо ти да бъдеш по-различен), тръшваш се в хронично неоправеното легло, хъркаш, будиш се посред нощ, ровиш из хладилника да наваксаш пропуснатата вечеря, а на сутринта всичко отначало...
Каква е разликата, Африка или където и да е другаде.
Затова си стоя тук и не мърдам.”
― Михайло Пантич, Ако това е любов

“Сега е нужно към много бавност да се нагодим
и към изчезнала любов и към каквото още ни остава,
към мириса на борове, към нежност в есенните светлини,
към как-е-можело-да-бъде мисли, които никога не се забравят.

Към почти-нищо и към постоянно тези 4 стени,
към взирането от прозореца по двайсет пъти дневно
и към звънеца, който вече няма да звъни,
и към това да пиеш вечер все със себе си.

Не е за даване каквото съм запазил:
каквото още съм, за себе си съм само.”
― Herman de Coninck

“Those who believe in telekinetics, raise my hand.”
― Kurt Vonnegut

“I am a cage, in search of a bird.”
― Franz Kafka