Vanimira

“Любимо развлечение на момчетата по фермите беше да изравят мармотите, зайците, мишките — да се изтощават от раздирането на коловете само и само за да разтурят скривалището на някое ужасено същество, което си е повярвало прекалено много. Да го видят как се свива, как очите му се пълнят със страх, как треперят крайниците му, как се надява, че в неподвижността има спасение. Обикновено момчетата му позволяваха да се шмугне в друго скривалище и си представяха как там страхът му постепенно се стопява, а увереността — надига. Но малко след това те се захващаха с раздигането на укриващите колове, и то с непоклатимо търпение, докато не изложеха отново дребната твар на немислима опасност.”
― Thomas Savage, The Power of the Dog

“Време лети като облак, светът лети с него и ся вечно възражда, но человек изостава, защо има тежко тяло, меса му тежки го към земя като вериги привързват. Не му достига лекота. И тъй все повече изоставаш и изоставаш, дорде та накрая време съвсем отмине, защо не можеш да ся движиш с неговата бързина, и тъй ставаш Старо Ново село. Съдба, ще река.”
― Милен Русков, Възвишение

“Разбира се, да имаш виновник подръка, някого, към когото да насочиш силата на гнева си, е отворена врата, възможност временно да избягаш от страданието си. И колкото по-ненавистно е престъплението, колкото по-очевиден е виновникът, толкова по-оправдана е омразата ти. Мислиш за него, за да не мислиш за себе си. Мразиш го, за да не мразиш това, което е останало от живота ти. Ликуваш при смъртта му, за да не трябва да се усмихваш на тези, които са оцелели.”
― Антоан Лейри, Vous n'aurez pas ma haine

“О, любовта превръща човешкото сърце в градина, едновременно разкошна и безсрамна, в която избуяват и цветя, и бурени!”
― Кнут Хамсун, Victoria