Petya Kokudeva

“Когато човек насилва човек, и единият, и другият оскотяват! – После сведе глава на ръцете си: - Каква е тази наказия, Господи, отвсякъде ни натирват. Там бяхме българи, тук ни кръщават гърци, трети пък ни викат македонци. И никъде не сме си на мястото!”
― Весела Ляхова, Бежанци

“Един ден си забраних да се извинявам за неща, които не само че никого не нараняват, но и на друг не влизат в работата. Побеляването на косата ми, гражданското ми състояние, празната кесия, античният модел телефон и изборът ми на какво да се радвам не подлежат на ничий пряк или косвен контрол. Няма кой да ми попречи да се обичам. Понякога работя по толкова часове, колкото се наложи - 21 например. Цяла нощ, периодично заспивам върху клавиатурата. Понякога обаче се вдигам и отивам на кино по обяд. Е, и? На мен ми е добре, сенките под очите са мои, когато се сецна, боли моят кръст. Животът ми е посветен на това да се занимавам с любов с неща, които ме радват, и да отстранявам пречките от пътя към тях за себе си и другите. Не злословя, не завиждам, не се налагам, не се меря с никого. Колкото мога, толкова правя, това ми е мярката. Обичам да се възхищавам, любознателна съм, научих, че светът е пълен с новости, а животът е много къс - пълня си времето с обич, да не съм луда да правя друго?”
― Neva Micheva, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“Не за тях, за хората, а за земята им се бореха вече три десетилетия държавите. И в тая борба ги лашкаха, обръщаха ги от едни в други, та душите им опалиха в крамоли и мераци.”
― Весела Ляхова, Бежанци

“ЗАЕТОСТ

Всеки ден с нещо зает съм до гуша:
бяхме във вторник на куклен театър,
завчера с мама търчах за ботушки,
вчера скучахме на гости със тати,
днеска пък вкъщи се чисти и готви,
утре - на кино (за баба забава!)...

Чак във неделя сме с Гого на локви!
(Ако пороят не спре дотогава.)”
― Виктор Самуилов