Маргарит Минков
Born
in Плевен, Bulgaria
May 11, 1947
Died
October 29, 1997
More books by Маргарит Минков…
“Седи паякът на едно листо, тегли бели нишки от кожуха на облака, плете си чорапи и брои: "Едно налице, две наопаки!”
― Весел, гъделичкащ смях
― Весел, гъделичкащ смях
“Откъдето и да погледнеш, беше пъстроцветие и цветолюлеене!
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.”
― Весел, гъделичкащ смях
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.”
― Весел, гъделичкащ смях
“Елате, кончета, които препускате по въртележките-люлки, съберете се, захарни петлета и захарни пръчки, приближете се вие, снежинки от захарен памук, ела ти, пролет от удоволствия, която винаги идваш преди цирка и си тръгваш след него, и ми припомни - Палячото успя ли да изпие чашата с мляко? Защото всичко си спомням, а това съм забравил.”
― Весел, гъделичкащ смях
― Весел, гъделичкащ смях






