Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Маргарит Минков.
Showing 1-4 of 4
“Седи паякът на едно листо, тегли бели нишки от кожуха на облака, плете си чорапи и брои: "Едно налице, две наопаки!”
― Весел, гъделичкащ смях
― Весел, гъделичкащ смях
“Откъдето и да погледнеш, беше пъстроцветие и цветолюлеене!
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.”
― Весел, гъделичкащ смях
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.”
― Весел, гъделичкащ смях
“Елате, кончета, които препускате по въртележките-люлки, съберете се, захарни петлета и захарни пръчки, приближете се вие, снежинки от захарен памук, ела ти, пролет от удоволствия, която винаги идваш преди цирка и си тръгваш след него, и ми припомни - Палячото успя ли да изпие чашата с мляко? Защото всичко си спомням, а това съм забравил.”
― Весел, гъделичкащ смях
― Весел, гъделичкащ смях
“Когато не беше изобретено летенето, всичко вървеше как да е. "Как да е" ще рече, че подтичваш нагоре-надолу край реката, а хвърчене дори не ти идва на ум. "Дори не ти идва на ум" това значи да подтичваш толкова бързо, че нещото, което трябва да ти дойде на ум, изобщо не може да те настигне.
Един ден Дългоклюният Дългомислещ Щъркел, както се разхождал край реката, усетил, че нещо му идва на ум. "Не е на добро това" - рекъл си и започнал да подтичва.
"Не мога повече! Изтича ми се всичкото тичане! Ще разперя крила, пък каквото ще да става!" И си разперил крилата, които до този момент използвал само за да си провесва на тях прането. Разперил ги, казвам, и установил... какво? Че лети? Нищо подобно! Първото, което установил, било, че не тича. Второто, което установил, било, че не стои на едно място, и чак третото, което установил, било, че се движи във въздуха. Ето, значи, колко много неща установил!
- Ура! Аз изобретих летенето и не само това, ами даже излетях изобретеното!”
―
Един ден Дългоклюният Дългомислещ Щъркел, както се разхождал край реката, усетил, че нещо му идва на ум. "Не е на добро това" - рекъл си и започнал да подтичва.
"Не мога повече! Изтича ми се всичкото тичане! Ще разперя крила, пък каквото ще да става!" И си разперил крилата, които до този момент използвал само за да си провесва на тях прането. Разперил ги, казвам, и установил... какво? Че лети? Нищо подобно! Първото, което установил, било, че не тича. Второто, което установил, било, че не стои на едно място, и чак третото, което установил, било, че се движи във въздуха. Ето, значи, колко много неща установил!
- Ура! Аз изобретих летенето и не само това, ами даже излетях изобретеното!”
―
