“Откъдето и да погледнеш, беше пъстроцветие и цветолюлеене!
Вятърът тичаше бос, гъделичкаше листата по колоните и казваше:
- Брей, какво гордо същество!
Морковът разбираше, че става дума за него, и ходеше още по-гордо, и оглеждаше перуниките, и си мърмореше:
- Ако към една теменужка прибавиш две росни капки, после забъркаш това с малко облак и накрая боднеш едно птиче перо - ето ти пролет. Такава пролет можеш да поднесеш в празничен ден, в никакъв случай в предпразничен! - мърмореше си Морковът и записваше всичките си мърморения в един бележник.”