Metodi Markov

“Веднага спряха радиото. Никакви новини нямаме, затова живеем спокойно. Не се разстройваме. Идват хора, казват ни, че навсякъде има войни. И че сякаш социализмът се е свършил, че живеем при капитализма, че царят ще се върне. Вярно ли е?”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Тя вече си била съвсем истинска. Носела ленена рокля с фестони от шевица, гофрирана яка и дантелено жабо с джувки от муселин, златоткана фуста с подплънки и чисто ирландски ръкавици с паяжинно нежни ажури – от глава до пети била цяла във фърбалички, свидетелстващи за вещината на изкусна шивачка. Воланите на полата ѝ били веревни, стояли разперени благодарение на банели и от горе до долу били извезани на възлен бод, и то със сърма, така че около неземното видение сякаш трепкала омара от конци, изпод която се подавали златни обувчици, украсени с големи диамантени катарами.”
― Boris Vian, Conte de fées à l'usage des moyennes personnes

“Искам да свидетелствам, че дъщеря ми умря от Чернобил. А от нас искат да мълчим. Казват, че науката не е доказала, че няма база данни. Трябва да чакаме стотици години. Но човешкият ми живот… Той е по-кратък… Няма да дочакам. Запишете го. Поне напишете, че дъщеря ми се казваше Катя…. Катюшенка…”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“No one should need to be big enough to destroy others and all of us must have to be powerful and resourceful enough to protect ourselves.”
― Zaman Ali, ZAMANISM Wealth of the People