Metodi Markov

“Младият мъж отговаря, че колкото за писане – не пише, няма такава насоченост, но би могъл да стане например… главен редактор.”
― Исак Бабел, Вдъхновение

“Изоставена къща. [...] На вратата имаше бележка: „Драги минувачо, не търси скъпи вещи. Нямахме такива. Ползвай всичко, но не мародерствай. Ще се върнем.“ На други къщи видях надписи с различен цвят: „Прости ни, роден дом!“ Прощавали са се с къщата, както с човек. Писали са: „заминаваме сутринта“ или „заминаваме вечерта“, отбелязали са датата и даже часа и минутите. Имаше бележки с детски почерк на листи от ученически тетрадки: „Не бий котката.”
― Svetlana Alexievich, Voices from Chernobyl: The Oral History of a Nuclear Disaster

“Тя вече си била съвсем истинска. Носела ленена рокля с фестони от шевица, гофрирана яка и дантелено жабо с джувки от муселин, златоткана фуста с подплънки и чисто ирландски ръкавици с паяжинно нежни ажури – от глава до пети била цяла във фърбалички, свидетелстващи за вещината на изкусна шивачка. Воланите на полата ѝ били веревни, стояли разперени благодарение на банели и от горе до долу били извезани на възлен бод, и то със сърма, така че около неземното видение сякаш трепкала омара от конци, изпод която се подавали златни обувчици, украсени с големи диамантени катарами.”
― Boris Vian, Conte de fées à l'usage des moyennes personnes

“ВИСОКОПАРНО

Точно когато слънчевата роза пищно аленееше, влетях като стрела в един автобус с източена снага и топли очи на кошута, който лъкатушеше по южната линия. С нюх на индианец, поел по бойната пътека, долових присъствието на един младеж, чийто врат беше по-долъг отколкото на бързоног жираф, а меката му шапка бе украсена с плитчица, подобаваща на герой от упражнения по стил. Като из сажденото лоно от вонящата му на нищожно количество паста за зъби уста избликна раздорът – изригна, за да развихри пагубния си вирус между младежът с врат на жираф и плитчица около шапката и един пътник, плах и невзрачен на вид. Първият се обърна към втория със следните слова: “Кажете ми, зли човече, нима не личи по всичко, че нарочно ме настъпвате?” Изричайки тези думи жирафошиестият младеж се устреми да седне.

По-късно, сред внушителната шир на площад Ром, отново съзрях младежа с врат на жираф и плитчица около шапката, придружен от свой другар, сведущ по мъжките одежди, който му отправи следната критика, неубягнала от острия ми слух – критика към връхната дреха на жирафовратия младеж: “Ще трябва да пристегнеш яката на палтото си, като прибавиш, или преместиш по-нагоре едно кръгообразно копче”
― Raymond Queneau, Exercises in Style