Metodi Markov

“Как чудесно се успах…

Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.”
― Мария Донева

“ВИСОКОПАРНО

Точно когато слънчевата роза пищно аленееше, влетях като стрела в един автобус с източена снага и топли очи на кошута, който лъкатушеше по южната линия. С нюх на индианец, поел по бойната пътека, долових присъствието на един младеж, чийто врат беше по-долъг отколкото на бързоног жираф, а меката му шапка бе украсена с плитчица, подобаваща на герой от упражнения по стил. Като из сажденото лоно от вонящата му на нищожно количество паста за зъби уста избликна раздорът – изригна, за да развихри пагубния си вирус между младежът с врат на жираф и плитчица около шапката и един пътник, плах и невзрачен на вид. Първият се обърна към втория със следните слова: “Кажете ми, зли човече, нима не личи по всичко, че нарочно ме настъпвате?” Изричайки тези думи жирафошиестият младеж се устреми да седне.

По-късно, сред внушителната шир на площад Ром, отново съзрях младежа с врат на жираф и плитчица около шапката, придружен от свой другар, сведущ по мъжките одежди, който му отправи следната критика, неубягнала от острия ми слух – критика към връхната дреха на жирафовратия младеж: “Ще трябва да пристегнеш яката на палтото си, като прибавиш, или преместиш по-нагоре едно кръгообразно копче”
― Raymond Queneau, Exercises in Style

“No one should need to be big enough to destroy others and all of us must have to be powerful and resourceful enough to protect ourselves.”
― Zaman Ali, ZAMANISM Wealth of the People

“Тя вече си била съвсем истинска. Носела ленена рокля с фестони от шевица, гофрирана яка и дантелено жабо с джувки от муселин, златоткана фуста с подплънки и чисто ирландски ръкавици с паяжинно нежни ажури – от глава до пети била цяла във фърбалички, свидетелстващи за вещината на изкусна шивачка. Воланите на полата ѝ били веревни, стояли разперени благодарение на банели и от горе до долу били извезани на възлен бод, и то със сърма, така че около неземното видение сякаш трепкала омара от конци, изпод която се подавали златни обувчици, украсени с големи диамантени катарами.”
― Boris Vian, Conte de fées à l'usage des moyennes personnes