Victoria > Victoria's Quotes

“Why should people in one part of the globe have developed collectivist cultures, while others went individualist? The United States is the individualism poster child for at least two reasons. First there's immigration. Currently, 12 percent of Americans are immigrants, another 12 percent are children of immigrants, and everyone else except for the 0.9 percent pure Native Americans descend from people who emigrated within the last five hundred years. And who were the immigrants? Those in the settled world who were cranks, malcontents, restless, heretical, black sheep, hyperactive, hypomanic, misanthropic, itchy, unconventional, yearning to be rich, yearning to be out of their damn boring repressive little hamlet, yearning. Couple that with the second reason - for the majority of its colonial and independent history, America has had a moving frontier luring those whose extreme prickly optimism made merely booking passage to the New World insufficiently novel - and you've got America the individualistic.
Why has East Asia provided textbook examples of collectivism? The key is how culture is shaped by the way people traditionally made a living, which in turn is shaped by ecology. And in East Asia it's all about rice. Rice, which was domesticated there roughly ten thousand years ago, requires massive amounts of communal work. Not just backbreaking planting and harvesting, which are done in rotation because the entire village is needed to harvest each family's rice. The United States was not without labor-intensive agriculture historically. But rather than solving that with collectivism, it solved it withe slavery.”
― Robert M. Sapolsky, Behave: The Biology of Humans at Our Best and Worst

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“On an incredibly simplistic level, you can think of depression as occurring when your cortex thinks an abstract thought and manages to convince the rest of the brain that this is as real as a physical stressor.”
― Robert M. Sapolsky, Why Zebras Don't Get Ulcers

“I did not love you out or boredom or loneliness or caprice. I loved you because the desire for you was stronger than any happiness.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea

“Ogni tanto mi chiedo cosa mai stiamo aspettando.
Silenzio.
Che sia troppo tardi, madame.”
― Alessandro Baricco, Ocean Sea

“Those who hasten to live are in a hurry to miss,”
― Fredrik Backman, And Every Morning the Way Home Gets Longer and Longer

“Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки, плахи, и никога нищо ярко и разтърсващо няма да ви се случи. Или почти нищо.
Живот без задъханото присъствие на Случая е мъртвило. Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня дънер - това придава на дните тръпчивия жизнен сок. Да си нащрек: нещо ти предстои! Това е може би истинското съществуване. В такива мигове на изтръпване пред неизвестното влизаш в контакт с всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“But the universe gave you both Noah. He’s the bridge between you. That’s why we get the chance to spoil our grandchildren, because by doing that we’re apologizing to our children.”
― Fredrik Backman, And Every Morning the Way Home Gets Longer and Longer

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.”
― Blaga Dimitrova

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Необяснима тъга, тъкмо тоя вид настроение ми допада най-много - ни поверява Поетът.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
― Димитър Димов, Тютюн

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост,..”
― Dimitar Dimov, Тютюн

“Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си,но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива,
нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ,че беше само сива, никому непотребна вещ.”
― Димитър Димов, Тютюн

“-а в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга. предлагаш да го разглеждаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно на ляво, вместо, както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в едно необятно... 18% сиво. а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и преди, и после, и алфата, и омегата, 18% сиво и 100% сега...друго просто няма!”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“„И в просъница мисля – как става така, че часовете се влачат, а времето лети?”
― Захари Карабашлиев

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”
― Павел Вежинов, Нощем с белите коне

“Движението е повече и от целите, които умират, щом ги постигнем.”
― Павел Вежинов, Нощем с белите коне

“Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Моята любов е моята лавина.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Левски е изражение на една сила излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения.”
― Иван Вазов, Немили-недраги

“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“You think the dead we loved ever truly leave us? You think that we don't recall them more clearly in times of great trouble?”
― J.K. Rowling, Harry Potter and the Prisoner of Azkaban

“Прекалено амбициозните най-често грешат. Природата е винаги по-богата от човека. Трябва да я изучаваш добросъвестно и с огромно уважение.А не да откриваш в нея себе си.”
― Павел Вежинов, Нощем с белите коне

“The world breaks everyone and afterward many are strong at the broken places. But those that will not break it kills. It kills the very good and the very gentle and the very brave impartially. If you are none of these you can be sure it will kill you too but there will be no special hurry.”
― Ernest Hemingway, A Farewell to Arms