“„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”
„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”
„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.”
„Човек може на всичко да издържи.”
„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”
„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”
„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”
„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”
―
Джон Стайнбек,
East of Eden
