Hiraeth > Hiraeth's Quotes

“Don't tell me the moon is shining; show me the glint of light on broken glass.”
― Anton Chekhov

“Perhaps man has a hundred senses, and when he dies only the five senses that we know perish with him, and the other ninety-five remain alive.”
― Anton Chekhov, The Cherry Orchard

“Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?”
― Мартин Карбовски

“You can spend minutes, hours, days, weeks, or even months over-analyzing a situation; trying to put the pieces together, justifying what could've, would've happened... or you can just leave the pieces on the floor and move the fuck on.”
― Tupac Shakur

“The world is indeed comic, but the joke is on mankind.”
― H. P. Lovecraft

“I wish it need not have happened in my time," said Frodo.
"So do I," said Gandalf, "and so do all who live to see such times. But that is not for them to decide. All we have to decide is what to do with the time that is given us.”
― J.R.R. Tolkien, The Fellowship of the Ring

“All that is gold does not glitter,
Not all those who wander are lost;
The old that is strong does not wither,
Deep roots are not reached by the frost.

From the ashes a fire shall be woken,
A light from the shadows shall spring;
Renewed shall be blade that was broken,
The crownless again shall be king.”
― J.R.R. Tolkien, The Fellowship of the Ring

“...as long as nothing happens between them, the memory is cursed with what hasn't happened.”
― Marguerite Duras, Blue Eyes, Black Hair

“Very early in my life it was too late.”
― Marguerite Duras, The Lover

“I've known you for years. Everyone says you were beautiful when you were young, but I want to tell you I think you're more beautiful now than then. Rather than your face as a young woman, I prefer your face as it is now. Ravaged.”
― Marguerite Duras, The Lover

“That she had so completely recovered her sanity was a source of sadness to her. One should never be cured of one's passion.”
― Marguerite Duras, The Ravishing of Lol Stein

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“(...)а гладът на плътта е като всеки глад - насища се и се пресища.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“С надежда ли вървят те с мене, или от страх? Дано да ги води добрата надежда, защото страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло. Не искам да ги държа със страх, не ми са и нужни, ако само страхът ги държи при мен...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Къде ще бягаш сега! И царят е тук, къде ще го оставиш, та да бягаш? Каза се - тук ще стоят всички. Ще спираш и ще се браниш; ще пазиш и царя. Ако обърнеш гръб, няма спиране. Ще хванат те и царя; той слезе от коня и застана с войниците; застанаха и войводите, и всички челници; няма вече войводи и челници, няма войници, всички са заедно. Нели пише в църковните книги: в гроба не се познава кой е цар и кой е прост войник. Ето такъв час е дошъл.(...)И всеки войник стискаше оръжието си, може би с еднакви мисли. Ами всички бяха в една и съща беда; като в един и същ гроб и цар, и прост войник. Така бяха вървели всички заедно, били се бяха, гладували бяха и жадували, мрели бяха и страдали, градове бяха взимали, плячка бяха задигали, ругали бяха и песни бяха пели...И царят с тях навсякъде, и сега също - къде ще ходиш ти, щом той е тук и стои срещу ромеите!...”
― Димитър Талев

“Само смъртта е край. Само смъртта е край на всичко!”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Лъже те грехът сега, а утре сърцето ти друго ще говори.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“(...)и нямаше никаква преграда между тях, никакво лицемерие и преструвка.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Нямаше радост в сърцето на царя, имаше само жажда за радост и той стискаше между пръстите си, в ръката си забравения залък, недопитата чаша.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“А които посегнаха...то е от глад и немотия, и от мъжки бяс, царю. Това е сатаната в човека и проклетията в нищия. Трудно е за нищия да задържи ръката си, когато има какво да вземе. Пък и човешката алчност е голяма дори когато човек има с какво да се нахрани, с какво да се облече.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Където си прескачал плета, после все гледаш да го отминеш.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Но като смажеш главата на змията, защо ще кълцаш и мачкаш цялото 'и тяло, както прави селякът в злобата си?”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“-Не бях ли и аз при Сперхей и навсякъде с тях...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Човек се превръща в страшен звяр без страх от бога в сърцето си.”
― Димитър Талев, Самуил: Щитове каменни

“За всяка болка има и лек, докато човек е жив.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Те вървяха бавно. Какво мрачно шествие! Човек до човек. Понякога някои се спираха, откъснали се макар и само на една педя от другарите си, но им се струваше, че оставаха сами в тъмнината и в целия свят. Другите отминаваха, а пред тях оставаше празнина и се виждаше с какво отчаяние протягаха ръце, търсеха наоколо, докато се докоснат до някого или друг някой се блъсне в тях.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Това бяха неговите войници, ето на какво приличаше сега войската му. При него бяха дошли войниците му, него бяха дошли да потърсят.Те бяха вървели след него по всички краища на царството и вън, по ромейска земя. Никъде не го бяха изоставили тия проклети мърморковци. Заедно бяха гладували и жадували, заедно бяха проливали кръв и бяха мрели в битки и по пътищата. Не бяха го изоставили те като неговите велможи, като роднините му. А техният дял винаги е бивал най-горък. Ето и сега. Очите си бяха дали, светлината си. И пак при него бяха дошли, него да потърсят, а как ще им помогне той, техният цар, накъде ще ги поведе отново? Ето докъде ги бе довел той...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Там ще бъде само душата 'и, но той не може да я види, нито да я чуе.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син