Самуил Quotes

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Само смъртта е край. Само смъртта е край на всичко!”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“(...)а гладът на плътта е като всеки глад - насища се и се пресища.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Бях се заблудил еднаж и не ми беше трудно да се върна на своя истински път. Няма да се отклоня от него. Аз съм при своите и при своите ще остана.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Това бяха неговите войници, ето на какво приличаше сега войската му. При него бяха дошли войниците му, него бяха дошли да потърсят.Те бяха вървели след него по всички краища на царството и вън, по ромейска земя. Никъде не го бяха изоставили тия проклети мърморковци. Заедно бяха гладували и жадували, заедно бяха проливали кръв и бяха мрели в битки и по пътищата. Не бяха го изоставили те като неговите велможи, като роднините му. А техният дял винаги е бивал най-горък. Ето и сега. Очите си бяха дали, светлината си. И пак при него бяха дошли, него да потърсят, а как ще им помогне той, техният цар, накъде ще ги поведе отново? Ето докъде ги бе довел той...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“С надежда ли вървят те с мене, или от страх? Дано да ги води добрата надежда, защото страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло. Не искам да ги държа със страх, не ми са и нужни, ако само страхът ги държи при мен...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Те вървяха бавно. Какво мрачно шествие! Човек до човек. Понякога някои се спираха, откъснали се макар и само на една педя от другарите си, но им се струваше, че оставаха сами в тъмнината и в целия свят. Другите отминаваха, а пред тях оставаше празнина и се виждаше с какво отчаяние протягаха ръце, търсеха наоколо, докато се докоснат до някого или друг някой се блъсне в тях.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“-Не бях ли и аз при Сперхей и навсякъде с тях...”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“А които посегнаха...то е от глад и немотия, и от мъжки бяс, царю. Това е сатаната в човека и проклетията в нищия. Трудно е за нищия да задържи ръката си, когато има какво да вземе. Пък и човешката алчност е голяма дори когато човек има с какво да се нахрани, с какво да се облече.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Нямаше радост в сърцето на царя, имаше само жажда за радост и той стискаше между пръстите си, в ръката си забравения залък, недопитата чаша.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“(...)и нямаше никаква преграда между тях, никакво лицемерие и преструвка.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно благо. От тях и с тях си се родил и с тях ще вървиш и ще се бориш за свое добро, няма да просиш чужда милост и покровителство. Чуждата ръка никога не ще бъде по-добра за тебе от твоята.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел