Natalia > Natalia's Quotes

“- Ех, момиче, нека ти кажа и аз нещо. Животът, любовта и децата не ни прнадлежат. Имат си собствени закони и собствен път. Идват точно когато са ни нужни и си отиват пак така, но никога случайно. По тяхната си логика, не по нашата. Затова много често не ги разбираме. Можем да направим само едно - да ги приемем с благодарност, когато дойдат, да им даден вичко най-красиво от себе си и да ги изпратим пак с благодарност, че са споделили себе си с нас. Не тъгувай, Марина, и запомни: любовта не свършва и не умира, тя просто си отива... На друго място, при други сърца. И се връща при теб с друго лице, с друго сърце. Понякога със същото лице, със същия човек, но само тя знае защо отново ви среща. Явно не сме дорасли да познаваме тайната й. А може би истината е толкова близо до очите ни и толкова просто, че не я виждаме. Казах проста, но това не я прави лесна. (Демир)”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Be yourself; everyone else is already taken.”
― Oscar Wilde

“A room without books is like a body without a soul.”
― Marcus Tullius Cicero

“Всяка война се дължи не на някаква справедлива кауза, а на манипулация, неграмотност (политическа и религиозна) и много страх.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“So many books, so little time.”
― Frank Zappa

“Само мъртвите виждат края на войната.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Известно ми е също така, че съществува взаимна любов, но чак за такъв разкош не претендирам. Някой, когото да обичам - това ми е първата необходимост.”
― Romain Gary, Голям гальовник / Животът пред теб

“-Мамо, знам, че ти много ще се притесняваш. Знам, че няма да можеш да спиш. Аз ще се върна скоро. Съвсем скоро, повярвай ми. Затова ти предлагам следното: вместо да се притесняваш да броиш дните до моето завръщане.
...
- Аз още броя дните.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Бях, брат, бях щастлив.
... Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Къщите наистина са като хората: угасват в тиха самота, ако няма кой да ги сгрее с присъствието си.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Толкова е лесно да унищожиш едно човешко същество. Толкова е лесно да разрушиш един свят. Често няма нужда от ритници и куршуми, достатъчно е да кажеш само няколко думи, да го унижиш. Толкова е лесно...
И толкова е трудно, безкрайно трудно, да спасиш един човек, един живот, един микросвят, който за милиардите маймуноподобни на тази планета не значи нищо, но за теб е повече от всичко. За теб е целият свят”
― Георги Бърдаров

“- Единственото ми притеснение е да не загине някой невинен. Не искам да разправят после, че сме хайдуци и убийци. Ако каузата ни е толкова свята и чиста, петната по нея трябва да бъдат само от нашата собствена кръв!”
― Георги Бърдаров, Адажио за Мария

“- Не си простих това, че дадох надежда на наранена от друг жена. И си взех обратно надеждата, когато я изоставих и избрах да остана при жената, с която живеех от няколко години. След мене в тези очи вече нямаше рана, имаше ад. Тя беше живото ходещо и дишащо доказателство за моя провал. Такава жена не можеш да забравиш, но можеш да намразиш. Да я превърнеш в демон в ума си, да я унизиш. Не само можеш, налага ти се, искаш! Повече от всичко! Задължително е! Мачках я в ума си, на живо, насаме, пред други хора. Винаги, навсякъде. Мразех я. А тя се усмихваше и питаше: "Как си? Добре ли е при теб?". И я намразвах още повече. Или ми се искаше да е така.
- Защо се отказа да обичаш? - замислено ме попита учителката на Павел.
По интонацията на въпроса разбрах, че Павел и като негови осиновители бяхме спасени.
- Защото ме караше да се чувствам малък.
- Ти си бил малък. Големите не се отказват от любовта>
- Ако я помоля за прошка сега, на глас, ще попие ли моето извинение във въздуха, ще стигне ли до нея? Ще й се разкрие ли тайната на прошката? Вече вярвам, че душата на другия ти се е извинила още преди да те обиди. Човек е устроен странно и загадъчно. Дори до края на дните си да не чуеш с ушите си простата думичка "извинявай", в един миг, извън всяка логика и доказателства, усещаш с кожата и с душата си, че някой някъде си се е извинил. В този момент трябва да простиш на себе си. Защото си забравил голямата истина, че обидата, и прошката започват и свършват с теб.
.......
- Където и да е, знам, че ми е простила. Аз съм осъденият да помни.”
― Мария Лалева, Живот в скалите