Inna > Inna's Quotes

“When you give someone a book, you don’t give him just paper, ink, and glue. You give him the possibility of a whole new life.”
― Christopher Marley

“Some old wounds never truly heal, and bleed again at the slightest word.”
― George R.R. Martin, A Game of Thrones

“What is honor compared to a woman's love? What is duty against the feel of a newborn son in your arms . . . or the memory of a brother's smile? Wind and words. Wind and words. We are only human, and the gods have fashioned us for love. That is our great glory, and our great tragedy.”
― George R.R. Martin, A Game of Thrones

“Why is it that when one man builds a wall, the next man immediately needs to know what's on the other side?”
― George R.R. Martin, A Game of Thrones

“We’re all a little weird. And life is a little weird. And when we find someone whose weirdness is compatible with ours, we join up with them and fall into mutually satisfying weirdness—and call it love—true love.”
― Robert Fulghum, True Love

“I believe that imagination is stronger than knowledge. That myth is more potent than history. That dreams are more powerful than facts. That hope always triumphs over experience. That laughter is the only cure for grief. And I believe that love is stronger than death.”
― Robert Fulghum, All I Really Need to Know I Learned in Kindergarten: Uncommon Thoughts On Common Things

“Тихо!

Вече не искам да чувам. Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян ...
сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам,
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.”
― Мая Дългъчева, Друга приказка

“He misses the feeling of creating something out of something. That’s right — something out of something. Because something out of nothing is when you make something up out of thin air, in which case it has no value. Anybody can do that. But something out of something means it was really there the whole time, inside you, and you discover it as part of something new, that’s never happened before.”
― Etgar Keret, פתאום דפיקה בדלת

“And that's when I know it's over. As soon as you start thinking about the beginning, it's the end.”
― Junot Díaz, This Is How You Lose Her

“Then you look at her and smile a smile your dissembling face will remember until the day you die. Baby, you say, baby, this is part of my novel.

This is how you lose her.”
― Junot Diaz, This Is How You Lose Her

“- Имам къща – каза човекът, който бе забелязал движението на Жакмор и се усмихваше. – Дават ми храна. Дават ми злато. Много злато. Но нямам право да го харча. Никой нищо не иска да ми продава. Имам къща и много злато, но трябва да преглъщам срама на цялото село. Те ми плащат, за да имам угризения вместо тях. А всички злини и мръсотии, които вършат. За всичките им пороци. За всичките им престъпления. За пазара на старците. За изтезаваните животни. За чираците. И аз боклуците.
Той спря за миг.
- Но това не е интересно за вас – продължи той. – Да нямате намерение да оставате тук?
Последва дълго мълчание.
- Да – отвърна Жакмор. – Ще остана тук.
- Тогава ще станете като другите – каза човекът. – Вие също ще си живеете със спокойна съвест и ще хвърляте върху ми вашия срам. И ще ми давате злато. Но нищо няма да ми продавате срещу него.”
― Boris Vian, Heartsnatcher

“– Мисля, че аз най-добре мога да преценя какво им е нужно.
- Не – каза Жакмор. – Те най-добре могат да преценят.
- Това е абсурдно – отсече Клемантин. – Тези деца са изложени на постоянни рискове, както, между другото, и всички деца.
- Те имат средства за защита, каквито вие нямате – каза Жакмор.
- В края на краищата вие не ги обичате така, както ги обичам аз и не изпитвате това, което изпитвам аз.
Жакмор замълча за миг.
- Много естествено – каза накрая той. – Как бих могъл да ги обичам по този начин?
- Само една майка може да разбере това – рече Клемантин.
- Но птиците умират в клетка – каза Жакмор.
- Много добре си живеят – отвърна Клемантин – Това е дори единственото място, където човек може прилично да се грижи за тях.
- Добре – каза Жакмор. – Виждам, че не може нищо да се направи.
Той стана.
- Трябва да се сбогувам с вас. Сигурно повече няма да се видим.
- Когато свикнат – рече тя, - може би ще мога да се отбивам от време на време в селото. Всъщност изобщо не разбирам вашите възражения, след като и вие в крайна сметка ще се затворите по същия начин.
- Но аз не затварям другите – отвърна Жакмор.
- Моите деца и аз сме едно цяло – каза Клемантин. – Аз толкова ги обичам.
- Имате странно разбиране за света.
- Същото мислех и за вас. В моето няма нищо странно. Светът това са те.
- Не, не, вие бъркате. Вие искате да бъдете техният свят! И в този смисъл разбирането ви е унищожително.

Той стана и излезе от стаята. Клемантин го проследи с поглед. Не изглежда щастлив, си помисли я. Сигурно майка му му е липсвала.”
― Boris Vian, Heartsnatcher

“You do not write your life with words...You write it with actions. What you think is not important. It is only important what you do.”
― Patrick Ness, A Monster Calls

“I am not the first person you loved.
You are not the first person I looked at
with a mouthful of forevers. We
have both known loss like the sharp edges
of a knife. We have both lived with lips
more scar tissue than skin. Our love came
unannounced in the middle of the night.
Our love came when we’d given up
on asking love to come. I think
that has to be part
of its miracle.
This is how we heal.
I will kiss you like forgiveness. You
will hold me like I’m hope. Our arms
will bandage and we will press promises
between us like flowers in a book.
I will write sonnets to the salt of sweat
on your skin. I will write novels to the scar
of your nose. I will write a dictionary
of all the words I have used trying
to describe the way it feels to have finally,
finally found you.

And I will not be afraid
of your scars.

I know sometimes
it’s still hard to let me see you
in all your cracked perfection,
but please know:
whether it’s the days you burn
more brilliant than the sun
or the nights you collapse into my lap
your body broken into a thousand questions,
you are the most beautiful thing I’ve ever seen.
I will love you when you are a still day.
I will love you when you are a hurricane.”
― Clementine von Radics

“Some people are nice and if you talk to them properly, they can be even nicer.”
― Colm Tóibín, Brooklyn

“A lot of schools were home for vacation already, and there were about a million girls sitting and standing around waiting for their dates to show up. Girls with their legs crossed, girls with their legs not crossed, girls with terrific legs, girls with lousy legs, girls that looked like swell girls, girls that looked like they'd be bitches if you knew them. It was really nice sightseeing, if you know what I mean. In a way, it was sort of depressing, too, because you kept wondering what the hell would happen to all of them. When they got out of school and college, I mean. You figured most of them would probably marry dopey guys. Guys that always talk about how many miles they get to a gallon in their goddam cars. Guys that get sore and childish as hell if you beat them at golf, or even just some stupid game like ping-pong. Guys that are very mean. Guys that never read books. Guys that are very boring--But I have to be careful about that. I mean about calling certain guys bores. I don't understand boring guys. I really don't.

"Много училища бяха вече разпуснати и милион момичета седяха или стърчаха наоколо и чакаха гаджетата си. Момичета кръстосали крака, момичета некръстосали крака, момичета със страшно хубави крака, момичета, които изглеждаха чудесни момичета, момичета, които ти се струваше, че ще излязат уличници, ако ги опознаеш по-отблизо. Наистина гледката беше приятна, ако ме разбирате. Но донякъде беше и потискаща, защото все се питах какво ли има да им мине през главата, дявол да го вземе. Като завършат училище и колежа, искам да кажа. Представях си, че повечето от тях вероятно ще се оженят за някои нехранимайковци. Такива, които само знаят да разправят колко бензин хабят идиотските им коли на сто мили. Или такива, дето се сърдят като деца, ако ги биеш на голф или дори на някаква глупава игра като пинг-понг. Подли типове. Типове, които никога не четат книги. Скучни типове — но тук трябва да съм много внимателен. Искам да кажа, когато наричам някои хора скучни. Никак не разбирам кои хора са скучни и кои не. Наистина не разбирам."
Надя Сотирова



"Много училища вече бяха разпуснали за ваканцията и наоколо седяха и стояха към милион момичета и чакаха кавалерите си. Момичета с кръстосани крака и без, момичета със страхотни крака, момичета с кофти крака, момичета, готини наглед, и момичета с вид, загатващ, че ако ги опознаеш, ще излязат кучки. Много хубава гледка, ако ме разбирате. Но донякъде и депресираща, защото все се питаш какво ли ги чака всички тях, дявол го взел. Като завършат училище и колеж, де. То е ясно, че повечето от тях сигурно ще се омъжат за тъпаци. За типове, дето вечно ще разправят колко мили изминават със смотаните си коли за един галон бензин. Типове, дето ще ти се сърдят и ще ти се вдетиняват, ако ги биеш на голф или даже на някоя тъпа игра като тенис на маса. Адски подли типове. Типове, които книга не поглеждат. Страшно досадни типове… Но ей с това трябва да внимавам – като наричам досадници някои хора, искам да кажа. Не разбирам аз от досадници. Сериозно."

Светлана Комогорова- Комата”
― J.D. Salinger, The Catcher in the Rye

“…but the truly frightening thing was to learn that his mother was no stronger than he was, that the blows of the world hurt her just as much as they hurt him and that except for the fact that she was older, there was no difference between them.”
― Paul Auster, 4 3 2 1

“The flip side of being a person who never fails at anything is that you never do anything you could fail at. You never do anything risky. There’s a certain essential lack of courage among people who seem to be good at everything.”
― Nathan Hill, The Nix

“Аз обаче не съм човек, който би позволил собствената му дъщеря да страда само защото той не може да преглътне гордостта си и да приеме истината.”
― Kazuo Ishiguro, An Artist of the Floating World

“В пълното си право съм да се социализирам както и колкото намеря за добре.”
― Philip Roth, Indignation

“We throw our parties; we abandon our families to live alone in Canada; we struggle to write books that do not change the world, despite our gifts and our unstinting efforts, our most extravagant hopes. We live our lives, do whatever we do, and then we sleep. It's as simple and ordinary as that. A few jump out windows, or drown themselves, or take pills; more die by accident; and most of us are slowly devoured by some disease, or, if we're very fortunate, by time itself. There's just this for consolation: an hour here or there when our lives seem, against all odds and expectations, to burst open and give us everything we've ever imagined, though everyone but children (and perhaps even they) know these hours will inevitably be followed by others, far darker and more difficult. Still, we cherish the city, the morning; we hope, more than anything, for more. Heaven only knows why we love it so...”
― Michael Cunningham, The Hours

“Dear Leonard. To look life in the face. Always to look life in the face and to know it for what it is. At last to know it. To love it for what it is, and then, to put it away. Leonard. Always the years between us. Always the years. Always the love. Always the hours.”
― Michael Cunningham, The Hours