“Тихо!

Вече не искам да чувам. Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян ...
сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам,
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.”