Violetta > Violetta's Quotes

“ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Ако някой ме пита
какво е родина -
стомна, пътьом напита,
щрихи дим над комина,
тук-там прашни портрети
на поети опети,
спят селцата на пръсти
(да не чуе поп Кръстьо),
бялва нощем в браздата
на Сивушка душата,
месечина гореща
пали кървави свещи
и с око зачервено
над чукарите гледа
как, изпънала вени,
запотена и бледа,
със сълзи като сажди
и раздрано сукманче
една българка
ражда
американче.”
― Мая Дългъчева, Приказки за малките неща

“Тихо!

Вече не искам да чувам. Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян ...
сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам,
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.”
― Мая Дългъчева, Друга приказка

“Радостта умее да раззеленява...”
― Мая Дългъчева, Приказки от Оная гора

“Тъгата умее да натаралежва...”
― Мая Дългъчева, Приказки от Оная гора

“В Оная гора живееше една Елфида с разплакани розови очи.
Тя виждаше градушката в розово. Мислеше, че падат бонбони. И плачеше, щом я насинят.
Тя виждаше жабчетата в розово. Мислеше тинята за сметана. И плачеше, щом я окалят.
Тя виждаше Елхичката в розово. Мислеше бодлите ѝ за перушина. И плачеше, щом я убодат.
Виждаше и камъните в розово. И плачеше, щом я препънат...
Накрая изплака толкова сълзи, че и последната капчица розово се отцеди от клепките ѝ.
И прогледна!
И разбра, че градушката удря, тинята цапа, елхичката боде, а камъните препъват. Обаче никой от тях не иска да я нарани. Те просто са такива, каквито са...”
― Мая Дългъчева, Приказки от Оная гора

“Колело
от дървена каруца,
без теб
скрибуцането ѝ дори
е куцо ...”
― Мая Дългъчева, Друга приказка