Iv Mon > Iv's Quotes

“Дълго време не можех да разбера хората. Те нямат собствено аз. Живеят чрез другите. Живеят сякаш са втора ръка.”
― Айн Ранд

“Но не е ли това коренът на всяко презряно деяние? Не себичността, а липсата на его. Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича самоуважение от това втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник, който изповядва любов към по-низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение......”
― Айн Ранд

“Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин. Той не функционира чрез тях. Не е обвързан с тях за важни неща. Не зависи от тях нито в избора на цел и мотив, нито в мисленето си, нито в желанията си, нито в източника на своята енергия. Той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Това е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората.”
― Айн Ранд

“През вековете винаги е имало хора, които тръгвали първи по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу своите съвременници. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Механичният тъкачен стан бил обявен за зло. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. Но побеждавали.”
― Айн Ранд

“- Трябва да се научиш да общуваш с хората.
- Не мога.
- Защо?
- Не умея. Родил съм се лишен от това умение.
- Човек може да го придобие.
- Нямам сетиво, с което да го придобия. Не знам дали нещо ми липсва, или имам нещо в повече, което ми пречи. Освен това не харесвам хора, с които се налага да общувам.”
― Айн Ранд

“За да бъдат обмислени аргументите, са необходими критерии. А критериите не са от памук. Човешкият дух обаче е направен именно от памук – нали знаеш, безформена материя, не оказва съпротива и може да бъде усуквана и извивана на всички страни, като вита баница. Ти можеш да им обясниш много по-добре от мен. Но те ще послушат мен, а не теб. Защото аз съм посредникът. Най-краткото разстояние между две точки не е правата линия, а посредникът. Колкото повече са посредниците, разстоянието се скъсява. Това е психологията на витата баница.”
― Айн Ранд

“Да, той е от хората към, които човек не може да изпита съчувствие. Колко вярно. Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо изживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?
Изворът”
― Айн Ранд

“-Първо, това е богохулство и глупост -каза тя. -Второ е напълно нелепо. Изненадваш ме, Елси. "Бедните духом" е добре, но само "бедните" звучи неприлично.
*за социализма
Изворът”
― Айн Ранд

“...например когато в съня си върви по пътека през преплетени зелени листа, въздухът е изпълнен с очакване, с необясним, върховен възторг, но когато се събуди, човек не може да разкаже нищо друго, освен, че е ходил по пътека през гората."
Изворът”
― Айн Ранд

“Society is funny. They ask you to be yourself and yet they judge you”
― random

“Всеки човек подозира, че притежава поне една от основните човешки добродетели и това беше моята - аз съм един от малкото честни хора, които познавам.”
― Скот Фицджералд

“Това беше дълъг урок и тя го бе научила. Или мислиш – или предоставяш на другите да мислят за теб и изпадаш в подчинение, те те оформят като тесто, пречупват естествените ти предпочитания, налагат ти определено държание и те стерилизират.”
― Скот Фицджералд

“Нефритенозелените ѝ очи, обикновено широко отворени и изпълнени с пламенна интелигентност, от време на време се присвиваха и се превръщаха в две резки на пълно безразличие, присъщо само на три вида хора: безнадеждно лековерните, безнадеждно отчуждените и безнадеждно обнадеждените. Тъй като Зелиха не спадаше към никой от тях, безразличието ѝ - колкото и мимолетно да бе - бе трудно обяснимо. То прикриваше като с балдахин душата ѝ, за да я направи безчувствена като след упойка, но след миг се изпаряваше, оставайки Зелиха сама в тялото ѝ.”
― Elif Shafak, The Bastard of Istanbul

“Do not allow me to forget you”
― Gabriel García Márquez, Of Love and Other Demons

“Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“Когато човек чете много, без да му е работа ... няма как да не мръдне.”
― Йосиф Перец, Сянката на снега