“Не виреят цветя у мен.
Хубостта им е някак рехава.
Постоят ден-два и вехнат.
Не виреят цветя у мен.
То и птици не кацат тук.
Само над покрива ще преминат,
а след тях — мъничко перушина.
Даже птици не кацат тук.
Само книги си имам аз.
Осем реда дебели книги.
Вековете текат като лиги
от тази осемчелюстна паст.
Купих ги от един стар букинист —
дрипав, грозен, полусакат,
търгуващ край гробището — отзад.
Купих ги от един стар букинист.”
―
Николай Гумилев,
Заблуденият конквистадор