Zelenkroki > Zelenkroki's Quotes

“След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер,
остава мрак и тишина.
Когато някой си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.”
― Блага Димитрова

“Babies full of rabies," he said. "Yes, yes!"

— Дечица като бесни кученца — каза той. — Да, да!”
― Kurt Vonnegut, Cat’s Cradle

“ Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.
Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си. " / "Отклонение", Блага Димитрова/”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Мечтата умира трудно.”
― Дийн Кунц, One Door Away from Heaven

“Малцина са допринесли нещо позитивно за човешката цивилизация. Ако се ръководим от принципите на утилитаристичната етика, само тези, които са полезни за държавата или за обществото, имат право да живеят. Повечето хора имат прекалено много недостатъци, за да са полезни за когото и да било.”
― Дийн Кунц, One Door Away from Heaven

“А огромната змия, която до този момент държеше в обръч земята, захапала с челюст опашка, пусна изведнъж края си и мазно пропълзя в черната дупка на Вселената.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“А все някой имаше нужда от нея, защото животът дори когато тече като голяма спокойна река, винаги се намира едно камъче, което да събуди водите му, и тогава трябва да се изправи и втвърди брегът, за да го върне в тихото русло.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“... - Бог бе свидетел - толкова нежност има само под бялото крило на лястовицата, която пази рожбата си, с толкова чисти сълзи плачат само ангелите и толкова заряд има само в слънцето рано сутрин, когато напуска златните си сараи и тръгва по небето.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Но ако човек не е устроен така, че пред най-голямата заплаха да набира смелост и да успява да надвие несигурността с последната жива клетка от тялото си, в която е скътал надежда, този свят отдавна да бе останал само със сушата, морето и рибите. А ако човек винаги се опитва да чертае ясен план за това, което предстои, никой никога нямаше да направи първата крачка за каквото и да било. Защото смелостта не е да поемеш към ясната трудност, а да се впуснеш там, където е съвсем тъмно, дълбоко и непознато. Без да е подправена с лудост, смелостта бързо се превръща в страх.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа - храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия" , така мереше Велико живота и хората за своите двайсет и пет лета.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Жените подхващаха песни, отвсякъде долитаха наричания за здраве, знахарки баеха на малки деца, шепнейки едва доловимо. Целият този сговор, една плетеница от думи и вяра, се издигаше нагоре като тънко сукно, с което хората се опитваха да се пришият с Бог и вечността му. Ако той беше милостив, щеше да улови нишките и да притегли към себе си страдалните души. Но ако усетеше, че в това утро в сълзите им имаше повече отчаяние, отколкото гореща молитва, щеше да скъса конците и да остави душите на болните да се обесят на провисналите въжета.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Колко странно е човешкото сърце-колко малко му трябва, за да се озари от чаяние, понякога даже в нищото го съзира.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“- Силата и дарбата идват от Бог, но формата идва от ръката на човека. ...
- Мисълта я води ...
...
- Мисълта води ръката ти, но тя се пълни от две места: от окото и от сърцето. В твоя и в моя занаят колкото повече си видял с очите си и колкото повече си сложил в сърцето си, толкова повече умееш. Събирай свят и хора и чудесата сами ще излизат от ръцете ти!”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Ала в човешкото сърце има един малък пезул, отреден за страха, който никога не нощува празен. Ако от него се изниже страх от едно, веднага след туй се провира страх от друго. А страховете са тъй многобройни и тъй многолики - като молещите се, събрани в притвора на черква при богослужение. И те със свещ намират пътя към пезула, отзад при олтара, където лежи свещеният потир. Влизат и посягат не към чашата, а към заветното място, на което тя стои. Промъкват се там и го обитават, докато някой друг, по-силен, не ги пропъди.
...
До всеки страх като черна вещица вървеше вината и го поеше с капки зехир. А тя имаше онази непресъхваща сила да се саморажда от широкото поле на човешката съвест, където час по час падаха семенцата на чуждите очаквания, общите привички и старите закони. И когато страхът и вината се смесеха, раждаше се гняв, яд и злост.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Нямаше и повече грехове за изкупуване, отдавна бе разпродала всичко от тезгяха на душата си. Останаха само горчилката и празнотата, а те бяха ненаситни безсмъртни вещици - първата хранеше втората час подир час, после излизаше на нивата на сърцето ѝ, жънеше с черния си сърп и малкото добро зърно, останало там, сдъвкваше го стръвно и отиваше да го изплюе в жадната паст на посестримата си.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Вдиша дълбоко, ала не напълни гърдите си с въздух, а с молитва.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха. От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим.Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето това е утехата - живот в повече.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Щом пропяха първи петли, ангелско крило облъхна небето и прокара светла пътека. По нея от дъното на небосвода се търкулна слънцето. Излезе мокро като новородено и посипа с роса земята. Капките звъннаха като камбанки и молитвената им песен надигна всичко живо.”
― Виктория Бешлийска, Глина

“Дали някога изобщо постъпките ни са оправдани?_ Този въпрос не ми даваше да спя дълго, след като видях изтезаваното мишле. Когато действаме, дори и от най-добри подбуди, когато се месим на света, винаги рискуваме това да доведе до ново зло, което може и да не е наше дело, но нямаше да го има без стореното от нас. „Някои от най-големите злини — каза веднъж Карла — са причинени от хората, които са се опитвали да променят нещата.”
― Gregory David Roberts, Shantaram

“— Истината е, че не съществуват добри или лоши хора — рече той. — Доброта или злина притежават само делата им. Има добри дела или лоши дела. Хората са просто хора — онова, което ги свързва с доброто и злото, е онова, което вършат или отказват да вършат. Истината е, че един миг на истинска обич в сърцето на всеки — на най-благородния човек на земята, или на най-покварения — съдържа цялото предназначение, и процес, и смисъл на живота сред лотосовите гънки на неговата страст.”
― Gregory David Roberts, Shantaram