Отклонение Quotes

“Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“ Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ - Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.
Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си. " / "Отклонение", Блага Димитрова/”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Лекции, семинарни упражнения, занимания в университетската читалня. Достатъчно предразполагащи условия, за да се вдълбочиш в сърдечните си грижи. Няма по-благоприятно време за любовна мъка от следването. Всичко съдейства за твоето хлътване : жужащо бръмчене в аудиториите, муден ход на груповото мислене, прилежна тишина в библиотеките. Монотонното слово на професора те обгръща в сива звукова мъгла. Напразно съзнанието ти се напряга да различи през тази мъгла определен образ или поне връзка. Скуката на пепелявите часове по студентските скамейки създава най-благосклонния климат да се развие и избуи рядкото цвете на една страст. Може би затова най-силното чувство в живота на човека се корени там, в студентските години. Ако знаеха как разлагащо действат най-сериозните лекции и върху най-сериозните студенти, моралистите биха забранили следването в тази опасна възраст. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Mислено за някаква частица от секундата ме целуваш в спомена. Устни с дъх и вкус на първи череши. Но тогава едва ли си долавял тоя вкус и дъх на младост. Сега започваш да го търсиш и прибавяш към спомена. Може би спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението. ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ Ти ме дръпна за ръката и ме застави да се върна на мястото си. Превърна ме в послушно момиченце. Трябваше да внимавам да не ти дам да разбереш какво надмощие има твоята ръка върху мене. Хвана ме за ръката и ме привлече към себе си. Открих настръхнала, че не мога да се съпротивлявам на тая ръка.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ - Не ме разбра, другарю! Ако въпреки разума двама души се харесат?
- Ще надделеят себе си в името на работата, на голямата цел в живота си, която е по-скъпа...
- Ами ако не могат?
- Ех, щом са такива слабохарактерни, има едно средство...
- Какво?
- Много просто! Да удовлетворят влечението си! Десет дни са достатъчни да се наситят един на друг, да се убедят, че нищо не ги свързва, и да си тръгнат всеки по своя избран път!
- Как може? Браво! Що за нов морал?
- Не забравяйте, че това е последно средство за слабохарактерни! Колкото да не се самоубият...
- Не е ли опасна такава терапия? Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо! ”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
Влюбени от цял свят, съединявайте се!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Наистина спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Понякога в тебе започва да вие вълчи глад по други градове, по други пътища и безпътици. И ти наричаш това скитническа треска. А то е човешка носталгия по родния собствен образ. И ти тръгваш, събличаш от гърба си града, сраснал с тебе. Боли те, одираш го до кръв с кожата си. И търсиш не нови впечатления, както си въобразяваш, а търсиш да възстановиш себе си. И там, сред неуютните, оголващи ветрове по кръстопътищата на света, ти започваш неусетно да изправяш глава, да отърсваш от плещите си гнетящия товар на привичките и стеснението, на сковаността и самоунижението. Вдигаш поглед и откриваш света. Разглеждаш лицата на зданията и на хората, без да свеждаш поглед от техните очи. Крачките ти стават самоуверени и по-широки. Походката ти е барометър за самочувствието ти. Никога през своя град не поемаш с такива жадни, всепоглъщащи стъпки, както през чуждия. Свободен, любопитен, обновен, ти вървиш през непознати улици, които не те опровергават със спомени. Правиш своеволни завои, които не те сблъскват с невъзможното.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Мигът. Нима в един миг, в една точка от времето, могат да се напластят толкова дни, дни, дни, избледнели и изведнъж заруменели от кръв? Все гоним мига. И все ни се изплъзва. Все ни се струва, че е в шепата ни. Разтворим я – вече нищо няма. А ние дори не предполагаме, че мигът е рядко, почти противоестествено явление. Времето е поток от мигове, преливащи се един в друг, разтворили един в друг боята, дъха и трептенията си. Сив поток. Дълъг години наред. Цял живот. Все същите пепеляви монотонни вълни. Ние чакаме един наситен, интензивен, пълноценен миг. Нищожна е вероятността да го изпита човек. Мигът е извън времето. Мигът не е траене, той е гранична точка.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Вътрешният диалог между двама души, които се обичат, е истинският, пълноводният поток на човешкото съзнание. В Привличането и отблъскването, в присвояването и отчуждаването, в противоречивата пулсация протича вътрешния ни живот".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Неволно ти пак погледна към това лице, сякаш изведнъж си го спомни. За частица от секундата погледите ни се кръстосаха- Толкова бяхме непознати, че се познахме".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Очите на първата ни любов. Те са най- силната, неизтриваема памет на нашия образ. Само те могат да ни видят през реката на времето, която всеки ден подмолно заличава по някоя наша черта, всекичасно ни отнема и поройно отвлича завинаги нещо наше, характерно и впечатва нещо ново, изплъзващо се от погледа на другите, които са близо край нас, пък и от собствения ни поглед".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път.А аз за дълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далеч от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Любовта е най- осезаем допир със света, макар че преставаш да го забелязваш, а може би тъкмо за това. Тя отмахва вътрешните ни граници. Събужда всичките ни сетива и способности за чувстване".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Тишина. Минахме през толкова шумотевици и трясъци че започнахме да се съмняваме в съществуването на тишината".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Човек в никой отделен момент не е цялостен, не е той. Човек е в безбройните си образи, наслоени през целия му съзнателен живот, противоречиви, самоизключващи се, взаимно допълващи се, несъвършени всеки поотделно, но само всички заедно завършени и споени в една неповторимост".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Ние бяхме нарушители на стила на епохата. Едно малко отклонение от общата посока. Началото на една любов, скрито в сенките на вечерта.”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Целуваше косите, лицето, врата ми, повтаряйки името ми. Сякаш искаше да го впишеш в себе си заедно с целувките завинаги, да не го забравиш, то да заечи със самия трепет вътре в тебе през дългите години, които ни очакваха неизвестни и вече предопределени. Раздялата смътно присъствуваше още от първата ни среща".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Само човекът е машина за свръхнатоварване".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Утринната светлина разтваряше дивите цветя, избуяли в съсипиите. Разрушенията дишаха и цъфтяха. Слънцето никнеше като огромен мак от червените керемиди на покривите...”
― Blaga Dimitrova, Отклонение

“Тая любов на шега излезе най- голямата истина в живота ми".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Ти си делови, а аз "отнесена" според твоя израз. Но без мен ти би бил само сурова, твърда земя, лишена от криле. Без теб аз бих била облаче, откъснато от земята и залутано в простора- Един без друг сме немислими тъкмо защото сме различни до непримиримост.
Земята и небето могат да се съединят за миг в нас двамата.
Ти си мечтата към бъдещето. Аз съм паметта за миналото. И двама не живеем в днешния ден. Странно, ти си устремен напред към по- красивото, а си малко сух. Ти си копнежът, а си суров. Навярно такива трябва да бъдат мечтателите, за да устояват своята мечта.
Всичко се изявява в своята обратна същност.
Аз съм поглед, обърнат към миналото, към по- трагичното. Аз нося сянката на паметта, а съм по- поетична и светла. Това е не само до характер. Кръгът на интересите, професията, мислите на човека определят неговата тоналност. На моя мечтател му липсва измерението на паметта, а то е поетичният живец. Защото в паметта има винаги тъга по загубеното. А тъгата е поезия.
Въображението и паметта си дават среща в нас двамата.
Навярно това е любовта- без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най- хубавата- това е свободата".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Безнадеждната любов е най- силна и незабравима".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Зад всеки завой се задават спомени и ние нащрек се пазим от сблъсъка с тях. А най- опасни са спомените за неосъществените възможности, за пропуснатото".”
― Блага Димитрова, Отклонение

“ДЕН ШЕСТИ
Устните ти като огън се разхождат по мене.
Не, ти няма да останеш жаден, защото твоят път е единственият извор, който може да те утоли. Един мъж с мамещи далечини в очите. За такъв съм мечтала.Твоята любов ми е нужна, за да дишам. Но аз няма да те моля да останеш при мене. Нека бъдеш верен не на мене, а на своя път, който е съставна част от самия тебе и който едва ли ще извървим заедно. Няма да бъда трънлива драка, в която ти ще заплетеш крилете си и не ще можеш да летиш. Ще преглътна стипчивите си сълзи. И ще си тръгна достойно. Самообречен на всички посоки и гласове. Никой, дори ти няма да узнаеш, че винаги ще те обичам — само тебе, защото ти принадлежиш на нещо по-голямо и по-красиво
от мене. Далечината — моя равностойна съперница.
Сама идвам и сама ще си отида.”
― Блага Димитрова, Отклонение