Niki > Niki's Quotes

Showing 1-16 of 16
sort by

  • #1
    Димитър Димов
    “Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #2
    Димитър Димов
    “С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #3
    Димитър Димов
    “Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #4
    Димитър Димов
    “И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #5
    Димитър Димов
    “- Защо ме гледаш така? - насмешливо попита той.
    - Защото изиграваш десетки хора и мислиш, че можеш да надхитриш и себе си... - отговори тя - Ти не съзнаваш какво става с нас тази вечер!...Ти не виждаш, че се връщаш към мене, зашото не можеш да вървиш по пътя си сам... Не любовта, а чувството на самотност и страх те тика отново към мене... И може би си уверен, че аз нямам сила да се противя.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #6
    Димитър Димов
    “Стори й се, че в душата й умираше нещо, което нямаше да се върне никога. И това, което умираше, бе радостта от живота, почтеността, вълнението и топлината на любовта й.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #7
    Димитър Димов
    “Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
    Димитър Димов, Поручик Бенц

  • #8
    Димитър Димов
    “Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост,..”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #9
    Димитър Димов
    “- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
    - Защото ми харесваш. - отговори той.
    - Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
    - Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #10
    Димитър Димов
    “Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта й, подчиняваха волята й, обхващаха цялото й същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #11
    Димитър Димов
    “Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си,но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива,
    нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ,че беше само сива, никому непотребна вещ.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #12
    Димитър Димов
    “Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #13
    Димитър Димов
    “Какъв обесник, какъв тип, интелигентен, безскрупулен и дяволски хитър, пълен с енергия и безкрайни възможности!”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #14
    Димитър Димов
    “Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.”
    Димитър Димов, Поручик Бенц

  • #15
    Димитър Димов
    “Изглежда, че душата ѝ е била проядена от нещо, което не знаем.”
    Димитър Димов, Тютюн

  • #16
    Димитър Димов
    “И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.”
    Димитър Димов, Тютюн



Rss