Serda Alieva > Serda's Quotes

“Щастието е отговорност, която ви плаши с изискването си за определена умствена дисциплина — недостатъчно ценена от вас, за да я спазвате, — а изпълненото с грижи еднообразие на дните ви е паметникът, свидетелстващ за незачитането на известния факт, че щастието няма морален заместител, че няма по-презрян страхливец от този, който дезертира от битката за своята радост, уплашен да предяви правото си на живот, не намерил у себе си смелостта и жаждата за живот, които ги има дори у птицата и цветето, устремени към слънцето.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Полифоничната реалност на пътя изчезна и отстъпи място на тишината и безмълвието, безкрайни като самата земя. Това беше истина без думи, истина, която предхождаше появата на езиците: съществуване, а не създаване.”
― Салман Рушди, The Ground Beneath Her Feet

“Никога не получих и най-нищожно романтично обяснение, нито дори най-малък косвен намек или корнейска литота (като "изобщо не те мразя").Само веднъж, в онази прословута вечер, когато спахме заедно, въздъхна посред нощ: "Чувствам се странно...". Лена принадлежи на поколението, което до такава степен си забранява да обича, че е забравило дори думата. Любовта е до такава степен мъртва, че предпочитат да казват "странно ми е", отколкото да рискуват с едно "обичам те" - твърде опасно и позорно. Съвсем точно си спомням, тя каза "I feel weird", точно както Луи Жуве във филма на Марсел Карне: "Странно ли казахте? Колко странно...". Наистина през XXI век любовта е странна драма.”
― Frédéric Beigbeder, Au secours pardon

“Той знаеше, че никое общество не се променя бързо; познаваше признаците на треската и разложението. Безогледен разврат, нехайство към слабостите, неоснователно позиране, липса на чувство за такт, празнословие; изтощена кръв, изразходвала пламъка си в насмешки, евтини приключения, дребнава корист, учтив фатализъм и немощна безцелност. „Тия хора няма да спасят света“ — помисли той. Но кой тогава?”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“— Слушай, миличка — каза почти нежно той, — ти няма да останеш при мен. Човек не може да затвори вятъра, нито водата. А ако ги затвори, те се вмирисват. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух. Ти не си създадена, за да стоиш на едно място.
— Както и ти.
— Аз ли? — Равик изпи чашата си. Тази, безскрупулна, изпълнена с жажда за живот, едновременно чужда и близка, наивна и увлечена, странно вярна и невярна, като майката-природа, тласкана и тласкаща, искаща да задържи и да напусне едновременно. — Аз ли? — повтори Равик. — Какво знаеш за мене? Какво знаеш за любовта, която се ражда в един живот, където всичко е станало несигурно? Какво е твоето жалко опиянение в сравнение с нея? Когато непрестанното падение внезапно се променя, когато вечното защо се превръща в съдбоносното ти, когато чувството изниква внезапно като мираж в пустинята на мълчанието и възприема образ, а измамата на кръвта се превръща неумолимо в гледка, пред която всички мечти бледнеят и опошляват? Какво знаеш ти за всичко това? Мислиш ли, че е толкова лесно да се говори? Мислиш ли, че бъбривият език може лесно да ги превърне в клише от думи и дори от чувства? Ти обичаш опиянението, завоеванието, чуждото аз, обичаш бурната измама на кръвта, но сърцето ти ще остане все празно… Защото човек не може да задържи това, което не е израснало в самия него. А в буря не може да израсне много нещо. То израства в пустите нощи на самотата, когато човек не се отчайва. Какво знаеш за всичко това?”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да разбереш себе си, трябва да разбереш другите. Грешки съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш, е нужна смелост, вътрешна освободеност, право на експеримент.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Чакане сред път. Не се сърдиш на някого, който е обещал да дойде и го няма, а ти закъсняваш. Чакаш сам себе си. В своя стремеж към целта отдавна си се задминал и изпреварил. Мислено си се явил вече на означената среща далеч от мястото, където се намираш. И трескаво се очакваш. Защо още се бавиш? Да чакаш сам себе си е по-мъчително, отколкото да чакаш когото и да било. Нетърпението те разкъсва и раздвоява. Сам се чувстваш виновен пред себе си. Не си удържал думата си. Объркал си собственото си време. Закъснял си за себе си.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“Плътта тъжи. Уви! Изчел съм всички книги.”
― Стефан Маларме, Поезия

“Ала уви! Светът е господар: с кошмара
ме отвращава в моя подслон — един абсурд!
И мръсният бълвоч на Глупостта ме кара
носа си да запушвам пред чистия лазур.”
― Стефан Маларме, Поезия

“Който умее да диша въздуха на моите писания знае, че това е силният въздух на безкрайните висини. За да живееш в него, трябва да си кален, иначе има опасност да се простудиш. Всичко наоколо е сковано в лед, самотата е чудовищна — но колко ясни са всички неща, окъпани в светлина и слънце! Как леко се диша! Просто се чувстваш у дома си! Философията — така, както преживях и разбрах — е свободно избраният живот сред високите самотни върхове и вечния лед, в търсене на всичко досега чуждо и съмнително, анатемосвано от морала. Едно задълбочено познание, до което достигнах след дългото ми странстване в забраненото, разкри за мен в различна светлина причините за всеобщото морализиране и идеализиране — светлина, за някои съвсем нежелана — видях скритата история на философите, съзрях великата им психология: колко истина може да издържи, да понесе духът! — това стана за мен същинският измерител на ценностите. Заблуждението (вярата в идеала) не е слепота, заблуждението е страхливост… Аз не се противопоставям на идеалите, но благоразумно ги докосвам само с ръкавици. Nittmur in Vetitum /Блестящ в забраненото/ — в тази формула се съдържа победата на моята философия, защото досега само истината беше забранена…”
― Friedrich Nietzsche

“Имате ли мъжество, о, братя мои? Сърцати ли сте? Не мъжество пред свидетели, а мъжество на пустинник, на орел, мъжество, което не вижда вече никой бог.
Студени души, мулета, слепци, пияници — не се назовават според мене сърцати. Сърце има, който знае, що е страх, но надмогва страха, който вижда пропастта, но с гордост.
Който вижда пропастта, но с орлови очи, който с орлови нокти хваща бездната — той има мъжество.”
― Friedrich Nietzsche, Thus Spoke Zarathustra