Snejanka > Snejanka's Quotes

“Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш! Ако си закъсал много, ще похарчиш някой долар, за да си припомниш вкуса й - а НЕ ДА СЕ ТЪПЧЕШ КАТО СВИНЯ!”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс..”
― Захари Карабашлиев, Кратка история на самолета

“Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“-а в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга. предлагаш да го разглеждаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно на ляво, вместо, както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в едно необятно... 18% сиво. а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и преди, и после, и алфата, и омегата, 18% сиво и 100% сега...друго просто няма!”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“...черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недоразвит. Детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“„И в просъница мисля – как става така, че часовете се влачат, а времето лети?”
― Захари Карабашлиев

“Лягам в дясната половина на леглото. Нейната, лявата, усещам като рана.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“- какво казваш, трябва да направим?
- трябва да покорим света!
- кога?
- веднага
- аз и ти?
- ти и аз
- защо?
- защо какво?
- да го покоряваме - света
- за...кеф”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Ние сами избираме собствените си провали(...)Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем- можем да ги понесем.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“- ... знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
- и ще търсиш някой друг смешник?
- не, просто ще те напусна.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Изкуството не е да правим това, което можем. Изкуството е да правим това, без което не можем!”
― Захари Карабашлиев

“Случаят ми показва колко много всъщност е липсвало в моя кадър!”
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“Калифорния изстудяваше ентусиазма ми, изцеждаше енергията ми и за броени месеци ме оголваше до отчаяние.”
― Захари Карабашлиев

“Ревност изпитват...ревниви хора. Несигурни в себе си хора. Привързани към някого. Към нещо, което...те не притежават така или иначе. Ревност е...да се страхуваш да изгубиш любов. Ревността е...страх.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“Кого обичаме, когато обичаме? Другия или себе си в другия? Не е ли другият просто едно огледало? Не търсим ли в това огледало единствено своите отражения? А когато нещо в другия ни дразни, това не са ли именно щрихите, които излизат от очертанията на това отражение?”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш...Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“О, ако знаех колко много имам да страдам в бъдеще, аз щях да изживея всеки момент много, много по-пълно. Щях да съм далеч по-практична. Нямаше да пропускам така лекомислено щастието да се изплъзва между пръстите ми, щастието, което винаги бе на една ръка разстояние, щастието на дребните неща.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Станал си толкова негативен", беше му казала веднъж Камелия малко преди да го напусне. "Ти беше различен." Негативен. Негативност. Негативизъм. Защо, а и откога, да си контра на нещо означаваше да си негативен? Като че вечно ухилените физиономии, зад които се криеха дълбоко потиснати конфликти, разстроена душевност и токсични мисли, бяха нормата, бяха позитивният модел, а неговото критично мислене бе чисто и просто негативност.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Всяка клетка в тялото му се бе сменила. Нищо от него на квантово или каквото и да е там ниво - както обичат да говорят сега - не бе вече същото. Единственото, което го държеше свързано с този град, бяха някакви спомени, някакви парчета от истории, някакви разкази. Преразкази? Какво от всичко това беше реално? Какво съществуваше все още? Имаше ли истинско минало? Та нали тази вода е изтекла отдавна. Единствено той бе тук сега - тясно русло, през което минава време. Време - понякога като порой, понякога застойно, а понякога едва църцори. Познаваше ли той това русло?”
― Захари Карабашлиев, Хавра