Snejanka

“О, ако знаех колко много имам да страдам в бъдеще, аз щях да изживея всеки момент много, много по-пълно. Щях да съм далеч по-практична. Нямаше да пропускам така лекомислено щастието да се изплъзва между пръстите ми, щастието, което винаги бе на една ръка разстояние, щастието на дребните неща.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Всяка клетка в тялото му се бе сменила. Нищо от него на квантово или каквото и да е там ниво - както обичат да говорят сега - не бе вече същото. Единственото, което го държеше свързано с този град, бяха някакви спомени, някакви парчета от истории, някакви разкази. Преразкази? Какво от всичко това беше реално? Какво съществуваше все още? Имаше ли истинско минало? Та нали тази вода е изтекла отдавна. Единствено той бе тук сега - тясно русло, през което минава време. Време - понякога като порой, понякога застойно, а понякога едва църцори. Познаваше ли той това русло?”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Станал си толкова негативен", беше му казала веднъж Камелия малко преди да го напусне. "Ти беше различен." Негативен. Негативност. Негативизъм. Защо, а и откога, да си контра на нещо означаваше да си негативен? Като че вечно ухилените физиономии, зад които се криеха дълбоко потиснати конфликти, разстроена душевност и токсични мисли, бяха нормата, бяха позитивният модел, а неговото критично мислене бе чисто и просто негативност.”
― Захари Карабашлиев, Хавра

“Ние сами избираме собствените си провали(...)Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем- можем да ги понесем.”
― Захари Карабашлиев, 18% Gray