Bookmaniac70 > Bookmaniac70's Quotes

“We keep quiet about what we read. Our enjoyment of a book remains a jealously guarded secret. Perhaps because there`s no need to talk, or because it takes time to distill what we've read before we can say anything. Silence is our guarantee of intimacy. We might have finished reading but we`re still living
the book.”
― Daniel Pennac

“If you`re wondering how you`ll find time, it means you don`t really want to read. Because nobody`s ever got time. Children certainly haven`t, nor have teenagers or grown-ups. Life always gets in the way. <...>
Time to read is always time stolen. <...>
Stolen from what?
From the tyranny of living.”- p.125”
― Daniel Pennac

“We human beings build houses because we're alive but we write books because we're mortal. We live in groups because we're sociable but we read because we know we're alone. Reading offers a kind of companionship that takes no one's place but that no one can replace either. It offers no definitive explanation of our destiny but links us inextricably to life. Its tiny secret links remind us of how paradoxically happy we are to be alive while illuminating how tragically absurd life is.”
― Daniel Pennac

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“It is a fair, even-handed, noble adjustment of things, that while there is infection in disease and sorrow, there is nothing in the world so irresistibly contagious as laughter and good humour.”
― Charles Dickens, A Christmas Carol

“Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.
Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“You cannot find peace by avoiding life.”
― Michael Cunningham, The Hours

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”
― Nancy Huston, Journal de la création

“Жаркото слънце напичаше високо подстриганите им вратове. Беше спокоен,безметежен, прекрасен неделен следобед. Въпреки това Кийоаки продължаваше да вярва,че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка.”
― Yukio Mishima, Spring Snow

“Тогава осъзнах, че има истини, които изричаш само за себе си и от свое име.
"Ти си ангелът" ("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Плашеше ме начинът, по който лъжеха. Лъжата е жива, мислех си. Тя поглъща нещата и може да прави всичко по-различно от онова, което е всъщност.
"Как започнах да викам насън"("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Децата не бива да остават сами, защото самотата е нещо възрастно; порастваме, за да можем един ден да останем съвсем сами и никой вече да не се тревожи за това.

"Това дете никога не се паникьосва”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Възпитаването се състои в това, че мама се намръщва и по десет пъти повтаря едно и също изречение и иска нещо от мен, но никога не казва какво точно. Колкото по-малко разбирам, толкова по-доволна остава, защото си въобразява, че е строга, а без строгост няма възпитание. Строгост има, като мълчиш, казваш "да", кимаш с глава и не питаш, защото не знаеш какво и не проумяваш нищо.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“If religion is the opiate of the people, tradition is an even more sinister analgesic, simply because it rarely appears sinister. If religion is a tight band, a throbbing vein, and a needle, tradition is a far homelier concoction: poppy seeds ground into tea; a sweet cocoa drink laced with cocaine; the kind of thing your grandmother might have made.”
― Zadie Smith, White Teeth

“„В сравнение с Пер Екерберг професор Андершен се чувстваше като старомоден мъж в петдесетте си години. Държеше на възгледите си, без всъщност да ги харесва, и ако можеше, с удоволствие би ги заменил с по-модерни.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“„Съмнявам се, ужасно много се съмнявам в собствената си функция в това време, което вече не понасям. Зъбът на времето, той ме гризе и съсипва всичко. Зъбът на времето гризе и най-върховите интелектуални постижения и ги унищожава, кара ги да изглеждат бледи и размити.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“„Всичко се преобръщало. И Изтокът ставал Запад, а Западът Изток, и двете никога нямало да се обединят. Милиарди хора. Милиарди хора на Изток ставали западняци. Ако всеки китаец започнел да яде по едно яйце на закуска, светът щял да свърши. Толкова просто било. Тоест светът такъв, какъвто сме го познавали. Това щяло да стане скоро. А когато стане, всички тези книги няма да ви говорят повече нищо, каза той и отново посочи към лавиците, които покриваха стените в кабинета на професор Андершен. Дори и на вас, горкичкият, който съхранявате толкова много книги в главата си, възкликна Хенрик Нурстрьом. Горкичкият!, въздъхна накрая и поклати глава. Тогава професор Андершен се почувства длъжен да каже, че без значение накъде върви светът, намирал за предимство, а не за недостатък, да съхранява всички тези книги в главата си, може някой ден това да ми донесе тиха радост, която ще се дава на малцина, рече той и коментарът му накара Хенрик Нурстрьом да се ококори, обърнал към него младото си неразгадаемо лице.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt