Bookmaniac70

“„Съмнявам се, ужасно много се съмнявам в собствената си функция в това време, което вече не понасям. Зъбът на времето, той ме гризе и съсипва всичко. Зъбът на времето гризе и най-върховите интелектуални постижения и ги унищожава, кара ги да изглеждат бледи и размити.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“Жаркото слънце напичаше високо подстриганите им вратове. Беше спокоен,безметежен, прекрасен неделен следобед. Въпреки това Кийоаки продължаваше да вярва,че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка.”
― Yukio Mishima, Spring Snow

“Възпитаването се състои в това, че мама се намръщва и по десет пъти повтаря едно и също изречение и иска нещо от мен, но никога не казва какво точно. Колкото по-малко разбирам, толкова по-доволна остава, защото си въобразява, че е строга, а без строгост няма възпитание. Строгост има, като мълчиш, казваш "да", кимаш с глава и не питаш, защото не знаеш какво и не проумяваш нищо.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus