Bookmaniac70

“Плашеше ме начинът, по който лъжеха. Лъжата е жива, мислех си. Тя поглъща нещата и може да прави всичко по-различно от онова, което е всъщност.
"Как започнах да викам насън"("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“„Всичко се преобръщало. И Изтокът ставал Запад, а Западът Изток, и двете никога нямало да се обединят. Милиарди хора. Милиарди хора на Изток ставали западняци. Ако всеки китаец започнел да яде по едно яйце на закуска, светът щял да свърши. Толкова просто било. Тоест светът такъв, какъвто сме го познавали. Това щяло да стане скоро. А когато стане, всички тези книги няма да ви говорят повече нищо, каза той и отново посочи към лавиците, които покриваха стените в кабинета на професор Андершен. Дори и на вас, горкичкият, който съхранявате толкова много книги в главата си, възкликна Хенрик Нурстрьом. Горкичкият!, въздъхна накрая и поклати глава. Тогава професор Андершен се почувства длъжен да каже, че без значение накъде върви светът, намирал за предимство, а не за недостатък, да съхранява всички тези книги в главата си, може някой ден това да ми донесе тиха радост, която ще се дава на малцина, рече той и коментарът му накара Хенрик Нурстрьом да се ококори, обърнал към него младото си неразгадаемо лице.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“Жаркото слънце напичаше високо подстриганите им вратове. Беше спокоен,безметежен, прекрасен неделен следобед. Въпреки това Кийоаки продължаваше да вярва,че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка.”
― Yukio Mishima, Spring Snow