Bookmaniac70

“Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“Децата не бива да остават сами, защото самотата е нещо възрастно; порастваме, за да можем един ден да останем съвсем сами и никой вече да не се тревожи за това.

"Това дете никога не се паникьосва”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“„В сравнение с Пер Екерберг професор Андершен се чувстваше като старомоден мъж в петдесетте си години. Държеше на възгледите си, без всъщност да ги харесва, и ако можеше, с удоволствие би ги заменил с по-модерни.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt