Bookmaniac70

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Плашеше ме начинът, по който лъжеха. Лъжата е жива, мислех си. Тя поглъща нещата и може да прави всичко по-различно от онова, което е всъщност.
"Как започнах да викам насън"("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Възпитаването се състои в това, че мама се намръщва и по десет пъти повтаря едно и също изречение и иска нещо от мен, но никога не казва какво точно. Колкото по-малко разбирам, толкова по-доволна остава, защото си въобразява, че е строга, а без строгост няма възпитание. Строгост има, като мълчиш, казваш "да", кимаш с глава и не питаш, защото не знаеш какво и не проумяваш нищо.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“Децата не бива да остават сами, защото самотата е нещо възрастно; порастваме, за да можем един ден да останем съвсем сами и никой вече да не се тревожи за това.

"Това дете никога не се паникьосва”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus