Bookmaniac70

“Жаркото слънце напичаше високо подстриганите им вратове. Беше спокоен,безметежен, прекрасен неделен следобед. Въпреки това Кийоаки продължаваше да вярва,че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка.”
― Yukio Mishima, Spring Snow

“Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“„В сравнение с Пер Екерберг професор Андершен се чувстваше като старомоден мъж в петдесетте си години. Държеше на възгледите си, без всъщност да ги харесва, и ако можеше, с удоволствие би ги заменил с по-модерни.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“Плашеше ме начинът, по който лъжеха. Лъжата е жива, мислех си. Тя поглъща нещата и може да прави всичко по-различно от онова, което е всъщност.
"Как започнах да викам насън"("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus