Bookmaniac70

“Жаркото слънце напичаше високо подстриганите им вратове. Беше спокоен,безметежен, прекрасен неделен следобед. Въпреки това Кийоаки продължаваше да вярва,че на дъното на този свят, подобен на пълна с вода кожена чанта, има малка дупка и той чува как времето изтича от нея капка по капка.”
― Yukio Mishima, Spring Snow

“Плашеше ме начинът, по който лъжеха. Лъжата е жива, мислех си. Тя поглъща нещата и може да прави всичко по-различно от онова, което е всъщност.
"Как започнах да викам насън"("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“„В сравнение с Пер Екерберг професор Андершен се чувстваше като старомоден мъж в петдесетте си години. Държеше на възгледите си, без всъщност да ги харесва, и ако можеше, с удоволствие би ги заменил с по-модерни.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“„Всичко се преобръщало. И Изтокът ставал Запад, а Западът Изток, и двете никога нямало да се обединят. Милиарди хора. Милиарди хора на Изток ставали западняци. Ако всеки китаец започнел да яде по едно яйце на закуска, светът щял да свърши. Толкова просто било. Тоест светът такъв, какъвто сме го познавали. Това щяло да стане скоро. А когато стане, всички тези книги няма да ви говорят повече нищо, каза той и отново посочи към лавиците, които покриваха стените в кабинета на професор Андершен. Дори и на вас, горкичкият, който съхранявате толкова много книги в главата си, възкликна Хенрик Нурстрьом. Горкичкият!, въздъхна накрая и поклати глава. Тогава професор Андершен се почувства длъжен да каже, че без значение накъде върви светът, намирал за предимство, а не за недостатък, да съхранява всички тези книги в главата си, може някой ден това да ми донесе тиха радост, която ще се дава на малцина, рече той и коментарът му накара Хенрик Нурстрьом да се ококори, обърнал към него младото си неразгадаемо лице.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt