Bookmaniac70

“We human beings build houses because we're alive but we write books because we're mortal. We live in groups because we're sociable but we read because we know we're alone. Reading offers a kind of companionship that takes no one's place but that no one can replace either. It offers no definitive explanation of our destiny but links us inextricably to life. Its tiny secret links remind us of how paradoxically happy we are to be alive while illuminating how tragically absurd life is.”
― Daniel Pennac

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“It is a fair, even-handed, noble adjustment of things, that while there is infection in disease and sorrow, there is nothing in the world so irresistibly contagious as laughter and good humour.”
― Charles Dickens, A Christmas Carol

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”
― Nancy Huston, Journal de la création