Bookmaniac70

“Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.
Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“Единственото, което имахме в изобилие, бяха книгите. Те бяха навсякъде: от пода до тавана, в коридора, в кухнята, във входното антре, по первазите на прозорците. Хиляди книги, изпълнили всяко кътче в апартамента. Имах чувството, че хората идват и си отиват, раждат се и умират, но книгите са вечни. Като малък мечатех да стана книга. Не писател- хората мряха като мухи, писателите не правеха изключение. Но не и книгите. Колкото и систематично да ги изтребваш, винаги има вероятност някой екземпляр да оцелее и да продължи да се наслаждава на живота от някоя лавица в ъгъла на забравена от Бога библиотека в Рейкявик, Валядолид или Ванкувър".”
― Амос Оз

“We keep quiet about what we read. Our enjoyment of a book remains a jealously guarded secret. Perhaps because there`s no need to talk, or because it takes time to distill what we've read before we can say anything. Silence is our guarantee of intimacy. We might have finished reading but we`re still living
the book.”
― Daniel Pennac