Bookmaniac70

“Тогава осъзнах, че има истини, които изричаш само за себе си и от свое име.
"Ти си ангелът" ("Мама Леоне")”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus

“„Съмнявам се, ужасно много се съмнявам в собствената си функция в това време, което вече не понасям. Зъбът на времето, той ме гризе и съсипва всичко. Зъбът на времето гризе и най-върховите интелектуални постижения и ги унищожава, кара ги да изглеждат бледи и размити.”
― Даг Сулста, Professor Andersens natt

“Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter

“Мама каза "влизай, ще настинеш", а тате отвърна "няма" и мисля, че беше готов да остане на снега завинаги само и само още веднъж да му каже "влизай, ще настинеш". Любовта се връща понякога в думите, усещаш ги, че са истинските, но после отлитат и повече не се връщат, нищо че остават след себе си светла диря, която придава някакъв смисъл на зимното утро и заради нея дори след раздялата остава надеждата, да речем надеждата, че ще се намери вълшебната дума, пък била тя и с цената на смъртта и жертвата на човек като Нано.

"Никога нищо да не се случи”
― Miljenko Jergović, Mama Leone plus