Bookmaniac70

“We human beings build houses because we're alive but we write books because we're mortal. We live in groups because we're sociable but we read because we know we're alone. Reading offers a kind of companionship that takes no one's place but that no one can replace either. It offers no definitive explanation of our destiny but links us inextricably to life. Its tiny secret links remind us of how paradoxically happy we are to be alive while illuminating how tragically absurd life is.”
― Daniel Pennac

“Веднъж, бях на седем-осем, с мама отивахме до магазина за обувки или до поликлиниката, не помня точно, но бяхме седнали на последната седалка на автобуса, и тя ми каза, че с годините книгите се променят точно като хората, н с тази разлика, че хората могат да те изоставят, ако вече нямат полза, интерес или поне някакво чувство към теб, но книгите никога няма да те напуснат. По-скоро ти ги забравяш за няколко години или завинаги, но те никога няма да ти обърнат гръб, дори и да си ги предал, ще чакат тихо и скромно на някой рафт, докато се върнеш при тях. Ще чакат и десет години, няма да се оплакват. И една нощ, когато неочаквано ти се прииска някоя книга, дори и в три през нощта, дори и да си я бил зарязал отдавна, да си я изтрил от съзнанието си, бъди сигурен, че тя няма да те разочарова, ще слезе от рафта и ще бъде с теб в този момент на нужда. Няма да се прави на обидена, да търси претекст да ти откаже, да се пита, дали си заслужава, дали ти заслужаваш, дали все още си подхождате, а ще дойде веднага щом я потърсиш.Книгата никога няма да те разочарова".”
― Amos Oz

“If religion is the opiate of the people, tradition is an even more sinister analgesic, simply because it rarely appears sinister. If religion is a tight band, a throbbing vein, and a needle, tradition is a far homelier concoction: poppy seeds ground into tea; a sweet cocoa drink laced with cocaine; the kind of thing your grandmother might have made.”
― Zadie Smith, White Teeth

“Разкажи ми за снега- каза Муминтрол и се отпусна в татковия избелял от слънцето градински стол.- Просто не мога да го проумея.
Нито пък аз- увери го Тоо-тики. - Мислиш си, че е студен, а като направиш от него снежна къща, става топъл. Мислиш си, че е бял, а понякога става розов и друг път- син. Може да е най-мекото от всички неща, но може и да е по-твърд от камък. Нищо не е сигурно.”
― Tove Jansson, Moominland Midwinter