Vanimira > Vanimira's Quotes

“Щом нямаш вяра в това, което вършиш – рече замислено Верена, – защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал... Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял... дори да си роден безкрил.”
― Николай Теллалов, Да пробудиш драконче

“Не е цена това — безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо — на прищявка… Изгорил ли е някой картините заради фотоапарата, Дичо? Кой дава мило за драго!?”
― Николай Теллалов, Да пробудиш драконче

“You should regard each meeting with a friend as a sitting he is unwillingly giving you for a portrait - a portrait that, probably, when you or he die, will still be unfinished. And, though this is an absorbing pursuit, nevertheless, the painters are apt to end pessimists. For however handsome and merry may be the face, however rich may be the background, in the first rough sketch of each portrait, yet with every added stroke of the brush, with every tiny readjustment of the "values," with every modification of the chiaroscuro, the eyes looking out at you grow more disquieting. And, finally, it is your own face that you are staring at in terror, as in a mirror by candlelight, when all the house is still.”
― Hope Mirrlees, Lud-in-the-Mist

“Изведнъж започна да се дави в изолацията, да се задушава от яркото, потискащо усещане за себе си като живо същество, откъснато от себеподобните си. Беше излязла извън границите, скиташе се извън игралното поле, в пространство, където правилата, с които бе свикнала, вече не важаха.”
― Стивън Кинг, The Girl Who Loved Tom Gordon

“Suddenly, now, I know what I want. I want the counselors to build a pyre...and let my ashes drop and mingle with the sand. Lose my bones amongst the driftwood, my teeth amongst the sand... I don't believe in the wisdom of children, nor in the wisdom of the old. There is a moment, a cusp, when the sum of gathered experience is worn down by the details of living. We are never so wise as when we live in this moment.”
― Paul Kalanithi, When Breath Becomes Air

“What patients seek is not scientific knowledge that doctors hide but existential authenticity each person must find on her own. Getting too deeply into statistics is like trying to quench a thirst with salty water. The angst of facing mortality has no remedy in probability.”
― Paul Kalanithi, When Breath Becomes Air

“Through all of youth I was looking for you
without knowing what I was looking for”
― W.S. Merwin

“Какво е прикриването или откриването на престъплението? Състезание по умение между полицията, от една страна, и индивида, от друга. Когато престъпникът е жесток, невеж глупак, в девет от десет случая полицията печели. Когато престъпникът е решителен, образован, високо интелигентен човек, в девет от десетте случая полицията губи. Ако тя спечели, вие обикновено научавате всичко. Ако загуби, вие нищо не чувате за случая. И върху тази клатушкаща се основа изграждате вашата успокоителна модерна максима, че престъплението само поражда своето разкриване! Да — за всички престъпления, за които сте чували. А какво ще кажете за останалите?”
― Wilkie Collins, The Woman in White

“И най-добрите хора не са последователни в добрината си; защо тогава най-лошите да бъдат последователни в злините си?”
― Wilkie Collins, The Woman in White

“Големите тайни ни превръщат в малки хора, особено когато ние сме тези, от които другите трябва да пазят тайните си.”
― Fredrik Backman, Bjørnstad

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“- Най-страшният пазач стои пред вратата зад която няма нищо. Може и защото празнотата е твърде срамна и трябва да бъде ревниво скривана.”
― F. Scott Fitzgerald, Tender Is the Night

“Добрите обноски са негласно признание, че всеки е тъй чувствителен, че трябва да го пипаш с ръкавици. Уважението към хората е друго нещо - не може току-така да наречеш някого страхливец или лъжец, но ако цял живот щадиш хората и тяхната чувствителност и подхранваш тщеславието им, накрая не можеш да различиш онова, което заслужава уважение в тях.”
― F. Scott Fitzgerald, Tender Is the Night

“There is a perverse mood of the mind which is rather soothed than irritated by misconstruction; and in quarters where we can never be rightly known, we take pleasure, I think, in being consummately ignored. What honest man on being casually taken for a housebreaker does not feel rather tickled than vexed at the mistake?”
― Charlotte Brontë, Villette

“To see and know the worst is to take from Fear her main advantage.”
― Charlotte Brontë, Villette

“I believe while I tremble; I trust while I weep.”
― Charlotte Brontë, Villette

“What is love? 'Tis not hereafter.
Present mirth hath present laughter.
What’s to come is still unsure.
In delay there lies no plenty.
Then come kiss me, sweet and twenty.
Youth’s a stuff will not endure.”
― William Shakespeare, Twelfth Night and the Taming of the Shrew

“I will take the sun in my mouth
and leap into the ripe air
Alive
with closed eyes
to dash against darkness”
― E.E. Cummings, Poems, 1923-1954

“If you try to fail, and succeed, which have you done?”
― George Carlin

“For it was not into my ear you whispered, but into my heart. It was not my lips you kissed, but my soul.”
― Judy Garland

“And in the end, we were all just humans, drunk on the idea that love, only love, could heal our brokenness.”
― Christopher Poindexter

“Разбира се, да имаш виновник подръка, някого, към когото да насочиш силата на гнева си, е отворена врата, възможност временно да избягаш от страданието си. И колкото по-ненавистно е престъплението, колкото по-очевиден е виновникът, толкова по-оправдана е омразата ти. Мислиш за него, за да не мислиш за себе си. Мразиш го, за да не мразиш това, което е останало от живота ти. Ликуваш при смъртта му, за да не трябва да се усмихваш на тези, които са оцелели.”
― Антоан Лейри, Vous n'aurez pas ma haine

“Да, трябва да се преструвам, да лъжа, непрекъснато и винаги. И ще направя това, защото в мене може би има надежди жестоки, великолепни, убийствени, мисли, намерения, за съществуването на които и не подозирам. Човекът е тръгнал към други светове, към други цивилизации, без да е опознал докрай собствените си тайни, слепи улици, кладенци, барикадирани тъмни врати.”
― Станислав Лем

“Each of us is aware he's a material being, subject to the laws of physiology and physics, and that the strength of all our emotions combined cannot counteract those laws. It can only hate them. The eternal belief of lovers and poets in the power of love which is more enduring that death, the finis vitae sed non amoris that has pursued us through the centuries is a lie. But this lie is not ridiculous, it's simply futile. To be a clock on the other hand, measuring the passage of time, one that is smashed and rebuilt over and again, one in whose mechanism despair and love are set in motion by the watchmaker along with the first movements of the cogs. To know one is a repeater of suffering felt ever more deeply as it becomes increasingly comical through a multiple repetitions. To replay human existence - fine. But to replay it in the way a drunk replays a corny tune pushing coins over and over into the jukebox?”
― Stanisław Lem, Solaris

“— Нормален човек — започна той. — Какво е това нормален човек? Тоя, който не е извършил нищо отвратително? Да, но дали никога не е помислял да го извърши? А дори може да не е помислял, но нещо в него да е помислило преди десет, преди двадесет, преди тридесет години. Може да се е предпазил от такова нещо и да го е забравил, и да не се е страхувал от него, защото е знаел, че никога не би го превърнал в дело. Да, а сега представи си, че изведнъж, посред бял ден, в присъствието на други хора, среща това нещо въплътено, приковано към себе си, неунищожимо. Тогава какво? Какво ще кажеш тогава?
Мълчах.
— Станцията — каза той тихо. — Тогава имаш Станция „Соларис“.
— Но… в края на краищата какво може да бъде това? — казах колебливо. — Нито ти си убиец, нито Сарториус.
— Но ти си психолог, Келвин — прекъсна ме той нетърпеливо. — Кой не е имал някога подобен сън? Или бълнуване? Помисли за… за фетишиста, който се е влюбил например в парче мръсно бельо, който рискува живота си и със заплаха или молба най-после придобива тоя си най-скъп отвратителен парцал. Това трябва да е твърде забавно, нали? Човек, който се отвращава от предмета на своето желание и същевременно лудее по него, готов е да си даде живота за него, като може би сравнява чувствата си с чувствата на Ромео към Жулиета… Такива неща се случват. Това е вярно, но ти сигурно разбираш, че съществуват и неща… положения… които никой няма да се осмели да осъществи освен в своите мисли, в някакъв единствен миг на зашеметяване, падение, лудост, наречи го, както искаш. След което словото става плът. Това е всичко.”
― Станислав Лем, Solaris

“Ние се отправяме в Космоса, решени на всичко, което ще рече — на самота, борба, мъченичество и смърт. От скромност не бием барабан за това, но вътре в себе си понякога мислим, че сме прекрасни, героични. Но ето, оказва се, че това не е всичко, а нашата готовност излиза поза. Ние съвсем не искаме да превземаме Космоса, искаме само да разширим Земята, като го обхванем целия. Едни планети трябва да са пустинни като Сахара, други — студени като полюсите или горещи като бразилските джунгли. Ние сме човечни и благородни, не искаме да заробваме други раси, искаме само да им предадем нашите ценности, а в замяна да получим тяхното наследство. Смятаме се за рицари на светата Връзка. Това е втората лъжа. Ние не търсим никого освен хората. Не ни трябват други светове. Трябват ни огледала. Не знаем какво да правим с другите светове. Достатъчен е само тоя и вече почваме да се задушаваме. Искаме да намерим собствения си идеализиран образ; едни трябва да бъдат светове, цивилизации, по-съвършени от нашите, а в други се надяваме да намерим образа на нашето примитивно минало. Но ето че от другата страна има нещо, което не приемаме, от което се дърпаме, а пък от Земята не сме донесли някакъв дестилат от добродетели, героически монумент на Човека! Долетели сме тук такива, каквито сме наистина, а когато другата страна ни сочи тази истина — тази й част, която премълчаваме, не искаме да се примирим с това!”
― Stanisław Lem

“It is what you read when you don't have to that determines what you will be when you can't help it.”
― Oscar Wilde

“Beware the autumn people”
― Ray Bradbury, Something Wicked This Way Comes

“I'm sick of just liking people. I wish to God I could meet somebody I could respect.”
― J.D. Salinger, Franny and Zooey

“Until then I had always thought of loneliness as something negative—an absence of company, and, of course, something temporary... That day I had learned that it was much more. It was something which could press and oppress, could distort the ordinary and play tricks with the mind. Something which lurked inimically all around, stretching the nerves and twanging them with alarms, never letting one forget that there was no one to help, no one to care. It showed one as an atom adrift in vastness, and it waited all the time its chance to frighten and frighten horribly—that was what loneliness was really trying to do; and that was what one must never let it do...”
― John Wyndham, The Day of the Triffids