“Ох-ох-ох… Да, какви времена бяха!… Помнят кореняците московчани прочутия Грибоедов! Знаят какво е варена бяла риба! Бе остави рибата! То е нищо, мили ми Амвросий! Виж, чигата, чигата в сребриста тенджерка, парчета чига, между които са наредени рачи опашки и пресен хайвер! Ами яйцата кокот с гъбено пюре в чашки? Ами филето от дроздове не ви ли се услаждаше? С трюфели? Пъдпъдъците по генуезки? — Девет и петдесет! Че и джаз, и културно обслужване! Ами през юли, когато цялото ви семейство е на вилата, а неотложни литературни ангажименти ви задържат в града — на верандата, в сянката на асмата, в златното петно върху белоснежната покривка чиния супа прентаниер? Помните ли, Амвросий? Защо ли ви питам! По устните ви разбирам, че помните. Сьомга, бяла риба — с тях ли ще ни смайвате? Виж бекасините — големите и малките, ами горските бекаси, когато им е сезонът, ами пъдпъдъците, дъждосвирците? Ами газираната вода, която ви бълбука в гърлото?! Но стига, ти се отвличаш, читателю! След мен! …”
―
Mikhail Bulgakov,
The Master and Margarita
