YolitaYo > YolitaYo's Quotes

“Талантът е като да пуснеш два балона да летят към небето: интересното не е кой ще се издигне по-бързо, а кой има по-дълга връвчица, казваше Сюне.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Listen,' he said. 'It's important. We are all. Free. To do. Whatever. We want. To do.”
― Richard Bach, Illusions: The Adventures of a Reluctant Messiah

“Remember where you came from, where you're going, and why you created this mess you got yourself into in the first place.”
― Richard Bach, Illusions

“What the caterpillar calls the end of the world, the master calls a butterfly.”
― Richard Bach, Illusions: The Adventures of a Reluctant Messiah

“„И точно това събиране на безнадежност и предчувствие, смесени с едно безкрайно небе, чуждо и красиво, красиво по чужд начин, правеше тази минута вечна. Знаех си, че не може да се разкаже.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“- А дали в историята на света, написана от мечото ухо ще ни има и нас?
- Не знам. Мислиш ли, че мечото ухо присъства в историята на света, написана от хората?”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Незначителното и малкото - там се таи животът, там гнезди той.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Старостта е свикване.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.”
― Miroslav Penkov, East of the West: A Country in Stories

“– Как искам само пак да съм хлапе. Абе, какво да ти разправям. Ти няма да разбереш.
– Пък аз искам да съм старец – той тихо си поема дъх. – Забелязал съм, дядка, че като приказват старите, младите седят и слушат. А пък децата никой не ги слуша. Аз например, ако бях старец, щях да поговоря с татко.”
― Мирослав Пенков, East of the West: A Country in Stories

“I thought how much I wanted to be like the river, which had no memory, and how little like the earth, which could never forget. *”
― Miroslav Penkov, East of the West

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
― Georgi Gospodinov, Физика на тъгата

“За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собдтвената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Някога можех да бъда във всичко,да бъда всичко.Сега,в бездарието на зрелите си години исках да събера всичко при себе си,като малка компенсация за онова,което изгубих".”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Аз ще продължавам да търся, а ти никога не се появявай, това е важно.”
― Георги Господинов, И всичко стана луна

“В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Куфарът на брат ми: истории за пътя

“You only need one ray of light to chase all the shadows away,”
― Fredrik Backman, A Man Called Ove

“Everyone has a thousand wishes before a tragedy, but just one afterward.”
― Fredrik Backman, Beartown

“Независимо дали кажеш на едно дете, че ще се справи с всичко, или че няма да се справи с нищо, то най-вероятно ще се окажеш прав.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Може да играеш с мечки. Но това не означава да забравиш, че си лъв.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“В тези моменти си спомня как собствената ѝ майка бършеше сълзите от бузите на децата си и шепнеше: "Никъде не е казано, че животът е лесен." Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твъреде малко одеяло. Колкото и да опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Защото черешите винаги миришат на череши, а парите не миришат на нищо.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Трудни въпроси, прости отговори. Какво е една общност? Сборът от нашите избори.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Казват, че е полудяла, защото хората така наричат самотата, когато не са се сблъсквали с нея.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Когато бях малък, баща ми ме биеше, ако разлея млякото, Лео. Това не ме научи как да не разливам. Накара ме единствено да се боя от млякото. Запомни това.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Времето винаги тече еднакво бързо, само чувствата ни имат различна скорост. Всеки ден е с дължината на един живот или на един удар на сърцето, в зависимост от това, с кого го прекарваме.”
― Фредрик Бакман, Beartown

“Светът - това е нещо много красиво - отвърна Костенурко. - Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
- Много са го разводнили - разочарова се лисичето.”
― Борис Априлов, Приключенията на Лиско по море