Мимо-Гарсия > Мимо-Гарсия's Quotes

“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.”
― Николай Хайтов, Диви разкази

“С други думи казано, докато читателят чете, той неизбежно развива своите способности, а докато гледа филми, може само да гълта кренвирши или да чопли семки.”
― Николай Хайтов

“Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”
― Николай Хайтов

“...Книгата е незаменима от киното по една проста , но важна причина: докато читателят поглъща дума по дума, ред по ред повествованието на една книга, неговото въображение мигновено превръща думите в образи, но това са образи "собствено производство", изградени със собствени усилия от собствен "материал" от складираните в съзнанието и подсъзнанието образни понятия, "картинки" или картини, свързани с една или друга дума, с една или друга идея.
В този смисъл читателят е съавтор на четеното произведение, като го преобразува в образ, в низ от редуващи се в неговото въображение картини. Това става в процеса на четенето, което преорава целия душевен склад на читателя, упражнява го и заедно с това го обогатява."
- "Диви разкази" от Николай Хайтов”
― Николай Хайов

“НА СБОГУВАНЕ
На сбогуване
оставя плик.
Вътре няма писмо,
а само една понамачкана
четирилистна детелина.
Да напомня,
че късметът ще се върна.
И отново ще се срещнат.
Някога.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“РАЗМИНАХМЕ СЕ
Разминахме се.
Като пътници
в различни
мотриси.
Две стъкла
ни разделят,
а по тях
се стичат
сълзите ни.
Скърбим
за общото
минало и
несъществуващото
общо бъдеще.
А бъдеще ще има.
За всеки.
Поотделно.
Но не щастливо.
Ще мислим
един за друг.
Но какво от това?
Разминахме се
завинаги и така...
По-лесно е да се опитаме да се забравим.
Да не се споменаваме.
Да не се засичаме.
Да не се обричаме на вечна мъка.
На няколко пъти
се припознавах
в уличните силуети.
Възприемах различни хора
за теб.
А се оказваха други - невзрачни, непълни.
НЕ-ТЕБ.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“НАГОРЕЩЕНА САМОТА
Преди, когато те имах –
никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич,
тъй достатъчна бе,
дори в студените нощи…
След края на уж вечните,
а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето,
а в душата ми виелици се настаниха.
И тъй като не можех да се стопля –
цепеница след цепеница слагах
с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ЗАЩО ХОРАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ПО-ЧЕСТО
И ОТ СЕЗОНИТЕ?
Припича се гълъбът - възползва се пълноценно
от последните слънчеви дни...
Очаква трошички от добрите души,
но не го възприемайте като просяк, а като
мислител самотен, който се чуди:
„Защо хората се променят по-често
и от сезоните?“.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ЕЖЕДНЕВНОСТ
завива я.
подпъхва одеялото,
за да не ѝ духа.
затваря прозореца,
пуска завесите,
за да не ѝ блести.
оставя я да поспи.
за цялото това старание
има само една молба:
да го обича.
тя не го прави.
никога не е
могла да обича.
да, разбират се.
да, понасят се.
да, живеят заедно.
но обич...
звучи ѝ твърде...
как да кажем? -
може би наивно.
ежедневието при тях
е да се гонят:
той да бъде заобичан,
тя да бъде независима.
От какво?
И тя не знае,
но иска да е
НЕ-ЗАВИСИМА.
Нищо друго не я интересува.
и все пак обича
някой да я завива.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“ТЯЛО
красиво тяло,
божествено дори.
оформено добре,
показващо на всички
колко воля притежава
онзи, който го е изградил.
но тази мисъл е илюзия,
по-искрено казано даже е лъжа.
защото този с хубавото тяло
не умее да се бори за своята любов...
готов е себе си да предаде
в името на обществени порядки.
стремление към „голо“ тяло,
а не му ли трябва и душа-партньор,
ценяща усилията му кански?”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“РАЗДВОЕН, ИЗНЕРВЕН И ОГЛУПЯВАЩ ОТ
ЛЮБОВ
Мислите ми непрестанно са заети с неговия образ.
Името му шепна и на сън (ако има такъв).
От ранна утрин се треса от притеснение ще се
засечем или не, отново ли ще се разминем?! Пак ли
припознава друг за свой любим...
Неспособен съм да продължа напред, но неспособен
и чувствата си да му споделя.
Раздвоен, изнервен и оглупяващ от любов...
Задънена улица – преграда от собствена несигурност и колебание дали го заслужавам. Достоен ли
съм или не? Оказва се, че май обречен съм на самота
за цял живот... нали?!”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“(Д)УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ
безполезни са думите,
когато всичко друго в
душите на хората е
пресъхнало тъй отдавна,
че и бог не може да си обясни
какво се е случило...
а и не ми се иска
да припомням
неуспешните опити на
чедата му да бъдат щастливи...
голяма разлика има
между „не обичам“
и „не, обичам“.
и май най-трудно
човек заобичва себе си,
защото е пълен с комплекси,
които го мъчат.
а мъчат ли го
и му пречат.
пречат да прогледне
колко е достоен,
ако бъде просто
себе си.
трудно ли казах?
имах предвид
невъзможно,
ако не се промени.”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“***
уж любовта е присъща за младите,
ала си е най-нужна на старите.
хубаво е в последните дни да си заедно с някого...”
― Мимо Гарсия, Баба и внук – подбрани опити за поезия

“Когато заметне косата си,
докато разпалено ти разказва,
имаш чувството, че сякаш вятър в платната на въображаем кораб се появява и Ви понася от история на история…”
― Мимо Гарсия

“Всячески избягва да отговори
на въпроса „Обичаш ли ме?”,
защото се страхува да покаже,
че нещо красиво изпитва...

Прекалено много пъти е нараняван и вече не вярва в споделените чувства…”
― Мимо Гарсия

“Неосъзнавайки, подражавайки,
се заличава…”
― Мимо Гарсия

“Когато и спомените избледнеят,
питаш се: „Изобщо било ли е”?

Снимките те гледат от стената
и ти се струва, че не си на тях…”
― Мимо Гарсия

“I may have come close, but I never had what you had. Something always held me back or stood in the way. How you live your life is your business. But remember, our hearts and our bodies are given to us only once. Most of us can't help but live as though we've got two lives to live, one is the mockup, the other the finished version, and then there are all those versions in between. But there's only one, and before you know it, your heart is worn out, and, as for your body, there comes a point when no one looks at it, much less wants to come near it. Right now there's sorrow. I don't envy the pain. But I envy you the pain.”
― André Aciman, Call Me by Your Name

“„Няма с кого да обговоря проблема си. Това води до липсата на потупване по рамо, придружено от изречението „Не се коси!”. Тези действия няма да ме успокоят. И все пак ще е хубаво някой да ти се усмихне и да те убеждава как не си изрод, както на моменти се чувстваш.”
― Мимо-Гарсия Стоянов Груев, Уплашен от себе си: Дневникът на Крум

“Отвън, за пред другите, трябваше непрекъснато да се правя на силен, на много, много устойчив, докато съм една развалина, едно пречупено човешко същество…”
― Мимо-Гарсия Стоянов Груев, Уплашен от себе си: Дневникът на Крум

“When someone loves you, the way they talk about you is different. You feel safe and comfortable.”
― Jess C. Scott, The Intern

“I laughed. ‘For a policeman, you’re very romantic.’
‘For an artist, you’re very afraid,’ he said.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“We should live here.’ After just two days of the possibilities of Venice, I said, ‘We should live here.’ And Tom’s answer was, ‘We should fly to the moon.’ But he was smiling.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“You were looking at Tom without smiling, with an expression of deep absorption. You considered him, in the same way that others in the room were considering the displays.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“We sat together in a front pew. Utterly alone. And we kissed. There in the presence of all the saints and angels, we kissed.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“(...) and of course the sea, always different, always the same.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“Then he smiled. ‘Were you really dreaming of me?”
― Bethan Roberts, My Policeman

“And I want him by your side, too. I hope that he will join us in your room, if only for a little while. I hope that he will come and at least look at you – really look at you – and see what I can see: that despite everything, you still love him. I hope this will break his silence.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“Then he took my fingers from his lips and, pressing them against his groin, he asked, “Can you share?” “Share?” “Can you share me?” I felt him harden, and I nodded. “If that’s what it takes. Yes. I can share.” And then I was on my knees before him.”
― Bethan Roberts, My Policeman

“Because when you're in love with someone for the first time, their name is enough. Just seeing my hand form Tom's name was enough. Almost.”
― Bethan Roberts, My Policeman