Марина > Марина's Quotes

“Къщите наистина са като хората: угасват в тиха самота, ако няма кой да ги сгрее с присъствието си.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“-Мамо, знам, че ти много ще се притесняваш. Знам, че няма да можеш да спиш. Аз ще се върна скоро. Съвсем скоро, повярвай ми. Затова ти предлагам следното: вместо да се притесняваш да броиш дните до моето завръщане.
...
- Аз още броя дните.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Бях, брат, бях щастлив.
... Понякога смях, понякога сълзи. Нищо особено, нали? И все пак, прибираш се и някой те чака. Някой бърза с хлопане на чехлите да ти отвори. Да те прегърне, да те изслуша, да смъкне от теб цялото напрежение. Да попие влудяващия те страх от безсмислието. Да се гушне в теб и да ти каже, че има нужда от теб. Господи, нищо не може да се сравни с това!”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Само мъртвите виждат края на войната.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Two things are infinite: the universe and human stupidity; and I'm not sure about the universe.”
― Albert Einstein

“I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best.”
― Marilyn Monroe

“So many books, so little time.”
― Frank Zappa

“A room without books is like a body without a soul.”
― Marcus Tullius Cicero

“Live as if you were to die tomorrow. Learn as if you were to live forever.”
― Mahatma Gandhi

“Всяка война се дължи не на някаква справедлива кауза, а на манипулация, неграмотност (политическа и религиозна) и много страх.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Краят на всяко пътуване е като последна страница от любима книга. Оставя в сърцето малко тъга, но и голяма удовлетвореност от наученото, разбраното и преживяното. Едновременно с това поражда желание за нещо ново, било то земи, чакащи да бъдат открити, хора - да бъдат опознати, , или загадки, за които липсва търпението да бъдат разгадани.
А и нали всеки край е едно ново начало! Начало, което те изпълва с ентусиазъм, планове, желания, мечти, цели...”
― Гергана Лаптева, Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките

“Динамиката на един велик град рядко се намира в равновесие. Функциониращите институции и установените нрави винаги ще са юзда за свободомислещите, визионерите и изобретателните.”
― Пол Стратърн, Ten Cities that Led the World: From Ancient Metropolis to Modern Megacity

“„София, 17 май 1924 година.
Денят, в който започна всичко…
На пръв поглед съвсем обикновен ден, но той промени целият ми живот. Или може би животът ми започна тогава. Живот, който можеше да бъде прекрасен.
Можеше. Каква дума – криеща безкрайни възможности за живот, който би могъл да бъде. Възможности подредени една след друга, подобно на плочките на домино. Ако избереш погрешната падат до една, сгромолясвайки се и унищожавайки всичко наоколо.
И сега, щом затворя очи виждам части от живот, който можеше да бъде – ако не беше войната, ако не бяха предразсъдъците, ако не беше мизерията.”
― Гергана Лаптева

“Още от дълбока древност, хората запечатвали историята. Отначало върху камък, метал или папирус, а по-късно върху хартия и електронни носители. Записвали всичко съществуващо в света или в мечтите им. Така се появили библиотеките – местата, където те споделяли и обменяли знанията си. Неверниците смятали, че ако ги унищожат, с тях ще унищожат и историята. Но грешали. Човешкият ум сътворил това книжно богатство бил способен отново да го възстанови или съгради още веднъж. Всяка страница и всеки ред. В Древен Египет фениксът бил асоцииран с бога на Слънцето – Ра. Възприемал се като символ на слънчевия цикъл и прераждането. И точно, както той се възражда от пепелта, така и знанието надживяло времето, в което е било създадено, за да бъде вечно!”
― Гергана Лаптева, Gergana Lapteva, Съкровището на Цезар

“„Времето е неспирен поток от събития, който тече стремглаво напред. Ние сме част от това течение, част от историята. Утрешният ден е неизвестен за нас, но миналото ни е общо. Дори и това, за което никой не подозира.”
― Гергана Лаптева, Gergana Lapteva, Съкровището на Цезар