“Още от дълбока древност, хората запечатвали историята. Отначало върху камък, метал или папирус, а по-късно върху хартия и електронни носители. Записвали всичко съществуващо в света или в мечтите им. Така се появили библиотеките – местата, където те споделяли и обменяли знанията си. Неверниците смятали, че ако ги унищожат, с тях ще унищожат и историята. Но грешали. Човешкият ум сътворил това книжно богатство бил способен отново да го възстанови или съгради още веднъж. Всяка страница и всеки ред. В Древен Египет фениксът бил асоцииран с бога на Слънцето – Ра. Възприемал се като символ на слънчевия цикъл и прераждането. И точно, както той се възражда от пепелта, така и знанието надживяло времето, в което е било създадено, за да бъде вечно!”