жена Quotes

Quotes tagged as "жена" Showing 1-12 of 12
Блага Димитрова
“Няма по-деформираща тежест на земята от женската участ, когато жената е принудена да върши с не любим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
Блага Димитрова, Пътуване към себе си

Frédéric Beigbeder
“А тъкмо заради богатството си я напуснах: нямаше как да се прибирам вкъщи , след като имах толкова пари за харчене. За какво ми бяха всичките тези пари , ако всяка вечер трябваше да спя с една и съща жена?”
Frédéric Beigbeder

Oscar Wilde
“Снощи тя имаше по себе си прекалено много руж и недостатъчно дрехи. У една жена това винаги е признак на отчаяние.”
Оскар Уайлд

Oscar Wilde
“Предполагам, обаче, че мъж, който е обичал някога една жена, е готов да направи всичко друго за нея, освен да продължи да я обича, нали е така?”
Oscar Wilde, An Ideal Husband

Блага Димитрова
“Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.”
Блага Димитрова, Пътуване към себе си

Oscar Wilde
“Лорд Горинг:
Радвам се, че дойдохте. Тъкмо ще ви дам един добър съвет.
Мисис Чивли:
О, моля ви, недейте! Никога не бива да се дава на жената нещо, което тя не би могла да носи вечер.”
Oscar Wilde, An Ideal Husband

“Жената, която целувам,
е с парфюм като твоя.
Затварям очи...
И вече тебе целувам!
А сърцето, наивникът стар,
заеква от радост:
тя се з-завърна,
тя се завърна...

Господи, дали да отворя очи,
или завинаги сляп да остана...”
Максим Максимов

Erich Maria Remarque
“Завтра, – сказал Клерфэ. – У вас найдется свободная комната? Портье посмотрел на него как на сумасшедшего. – Но ведь у мадам есть комната. – Мадам замужем. Она – моя жена, – сказал Клерфэ, вновь повергнув в недоумение портье, который явно перестал понимать, зачем же тогда понадобился «Дом Периньон».”
Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

Мария Станкова
“Спа, без да сънува. Събуди се без спомени. А това е част от щастието.”
Мария Станкова, Скука

Мария Станкова
“Вдишва цветно, издишва – умора.”
Мария Станкова, Скука

“Когато видя болния, дожаля ѝ за него. И съжалението в женската ѝ душа се превърна в чувство, съвсем различно от ужаса и погнусата у мъжа ѝ - превърна се в потребност да действа, да научи всички подробности за състоянието му и да му помогне.”
Лев Толстой, Анна Каренина

Стоян Ц. Даскалов
“- Жена, па жена... Може и да подлуди, може и да умири! - бъбреха жените на вратника им.
- Какво знае жена му на един мъж, никой друг не знае, ни баща, ни майка...
- Жената е и ангел, и дявол, може и да отрови, може и да свести...”
Стоян Ц. Даскалов, Своя земя