имена Quotes

“Както знаем, всички котки имат по няколко имена. Т.С. Елиът обаче далеч не е успял да изчерпи списъка. Една съвсем обикновена котка най-вероятно ще бъде наричана с различни имена, в случай че:
а) я настъпите;
б) е единственото животно, очевидно способно да ви помогне, що се отнася до тайнственото мокро петно на килима и обезпокоителната остра воня наоколо;
в) вашето потомство я гушка до посиняване;
г) изкатерила се е по таванската стълбичка, Защото Стълбичката Я Има, и после кой знае защо е решила да се спотаи точно зад всичките стари кашони, килими, изоставени къщички на Барби и т.н., и не ще, и не ще да излезе, а после, когато най-после я извлечете оттам за врата, тя ви одрасква приятелски ръката и прави прекрасен скок, с който прелита през отворения капак и кацва върху стълбичката, която на свой ред пада и ви оставя изправен над дълбока стълбищна яма в зимен следобед, когато всички от семейството са излезли.”
― Terry Pratchett, The Unadulterated Cat

“Интересен факт е, че по-малко от 17% от Истинските котки завършват живота си със същото име, с което са започнали. В началото за избирането на име отиват сума ти семейни усилия („На мен тя ми прилича на Уинифред“), а после, както си текат годините, изведнъж котката открива, че й викат Мяцалото или Плъхоморката.
Което ни отвежда до най-важното съображение при кръщаването на котките: никога не кръщавайте котка с име, което не бихте крещели с напрегнат и притеснен глас по нощите, бъхтейки по тенекиена купичка с лъжица. Изберете нещо кратичко.
Въпреки това обаче най-често срещаните имена при Истинските котки са доста дълги и са в духа на Къшоттамбегадинопроклета, МамоподлеглотоимаСТРАШИЛИЩЕ и Аминебивашедазаставаштам. Истинските котки не носят имена като Винсент Монтджой Фруфру Паундстречър IV, или поне не задълго.”
― Terry Pratchett

“той я стисна в ръцете си толкова силно, че тя не можеше да диша, притискаше я силно до себе си, първо се влюбих в името ти, Керана, в тази първичност на името ти и после в къдравите ти водопадни коси и после в жилавото ти и силно тяло, но първо беше името ти, Керана, и после косите ти, гърдите ти, тялото ти, когато ми е невъзможно повече да пиша, когато ми е невъзможно повече да живея, започвам да изписвам името ти, Керана, да изписвам Йордан, Керана, Лия, да ги повтарям наум, тази музика на имената ни, Керана, а не само на имената ни, изобщо музиката между нас”
― Теодора Димова, Майките