комунизъм Quotes

“Не сблъсъците, счупените витрини, изселените, пратените по затворите, битите и изнасилени, убитите даже, не това смазва, а тънкото, пронизващо усещане за безсмислие в някой последвал следобед, когато видиш хора да се смеят на улицата, да се събират, да правят деца в същата тази система, която теб вече те е изхвърлила за дълго от живота.”
― Георги Господинов, Времеубежище

“Целият преход е пакетиран в една злостна клевета, която стига до безумната мантра, че днес българите живеят по-лошо, отколкото при комунизма. Ако в 1995-1996 г. БСП бяха успели макар и малко, макар и в едно направление, с нещо, което да се запомни, сега всички щяха да повтарят само този техен незначителен успех. Но те се провалиха навсякъде, във всичко, и го направиха по грандиозен начин. За тях не върви да са се провалили, а някой друг да е успял, па макар и в нещо малко, в нещо частично.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Бившите комунисти искаха да са навсякъде в политическото пространство – да бъдат управляващи и да се преструват на опозиция едновременно. Бяха сраснали с централната и местната бюрокрация, с управлението на държавните предприятия и банките, с органите на реда. Бяха партия – държава, която трансформираше властта си в икономическа. Разбогатяваха от разпадащата се държавна собственост. Бяха създали и отгледали организираната престъпност – „нашите момчета“. Властта им бе крайно необходима, за да прикриват минали и настоящи престъпления и да прокарват чужди на страната интереси.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Преди да ги систематизирам и допълня от собствения си сегашен прочит на фактите и събитията, ще обясня защо използвам в заглавието на тази глава „саботаж на реформите“. Не на прехода. Допускам, че от него са били заинтересовани всички, включително и бившите комунисти. И те искаха демокрацията и капитализма, но така както си ги представяха – демокрация, при която те са и на власт, и в опозиция; и капитализъм, при който те са капиталистите. И те искаха европейска интеграция на България и европейски стандарт на живота, образованието и здравеопазването, но само за себе си, за своите деца и внуци.”
― Иван Костов, Свидетелства за прехода 1989 - 1999

“Ние сме покойници. Истинският ни живот е в бъдещето. В него ние ще вземем участие като шепа прах и отломки от кости. Но никой не знае кога ще настъпи това бъдеще. Може би след хиляда години. Засега можем само лека-полека да разширяваме сферата на здравия разум. Не можем да действаме колективно. Можем само да пръскаме семето на нашето познание от човек на човек, поколение след поколение. Изправени пред Полицията на мисълта, друг път за нас няма.”
― Джордж Оруел