Erikson Quotes

“Fallen. Who tracks our footsteps, I wonder? We who are the forgotten, the discounted and the ignored. When the path is failure, it is never willingly taken. The fallen. Why does my heart weep for them? Not them but us, for most assuredly I am counted among them. Slaves, serfs, nameless peasants and labourers, the blurred faces in the crowd—just a smear on memory, a scuffing of feet down the side passages of history.

Can one stop, can one turn and force one’s eyes to pierce the gloom? And see the fallen? Can one ever see the fallen? And if so, what emotion is born in that moment?

There were tears on his cheeks, dripping down onto his chafed hands. He knew the answer to that question, knife-sharp and driven deep, and the answer was…recognition.”
― Steven Erikson, Midnight Tides

“..."Were hostages ever killed?"
She shook her head.
"Not until the end. When everything...fell apart. All it needs,",she said, memories clouding her mind, "is the breaking of one rule, one law. A breaking that then no one calls to account. Once that happens, once the shock passes, every law shatters. Every rule of conduct, of proper behaviour, it all vanishes. Then the hounds inside each and everyone of us is unleashed. At that moment Withal" - she met his eyes, defiant against the grief she saw in them - "we show our true selves. We are not beasts- we are something far worse. There deep inside us. You see it - the emptiness in the eyes, as horror upon horror is committed, and no one feels. No one feels a thing.”
― Steven Erikson, Dust of Dreams

“Докато крачеше напред, повиши глас: знаеше, че ще го чуват, знаеше, че Майката Тъма му е дала това. „За своя народ. За този ден, за този най-отчаян ден.“
— Лорд Нимандър е отишъл в двореца. Опитва се да отклони Силана от пътя й. Каква полза да спечелим битката, ако губим войната? Ако не бе това, щеше да е тук. Щеше той да ви говори. Но не е. И… този път, този единствен път, това е добре — защото като мнозина от вас, аз бях роден в този свят.
Айринд бе до него, готов за удара. Мечът изтрещя в щита и звукът отекна като железен вик.
— Лорд Аномандър Рейк ви отведе на друг свят. Бори се да ви даде цел — основание да живеете. И за мнозина в това той се провали. Но за тези, които сте тук — за вас, — той не се провали!
Замахна отново с меча и сблъсъкът разтърси ръката му.
— Поиска от вас да се сражавате във войни, които не бяха ваши. Поиска от вас да се преклоните на каузи, които не бяха ваши. Сто знамена, сто града — съюзници, които ви приемаха радушно, и съюзници, настръхнали враждебно. Съюзници, които ви благославяха, и съюзници, които се бояха от вас. И вашите събратя умираха, ох, как умираха — отдаваха живота си за каузи, които не бяха техни.
Мечът изтрещя отново и този път Айринд едва не се огъна под удара. Спинок чу накъсания му дъх.
— Всички бяха различни и всички бяха едни и същи. Но тази кауза — истинската кауза, която ви предложи — не се промени!
Ударът смъкна Айринд на колене.
Друг войник пристъпи на мястото му и приготви щита си. Звукът от настъпващите зад Спинок воини бе шепот — дихания, шумолене на броня, ботуши, търсещи здрава опора в листата.
— Вашият господар мислеше — всеки път — мислеше… за този момент.
Мечът отново блесна.
— Всеки път, всеки път. Каузата бе справедлива!
Тряс!
— Трябваше винаги да ви го напомня. За този ден!
Тряс!
— Днес Тайст Андий се бият за себе си!
И този път други оръжия отекнаха по ръбовете на щитове.
ТРЯС!
— За своя дом!
ТРЯС!
— За своя род!
ТРЯС!
Мечът потрепери в ръката му. Войникът до него се олюля и се свлече, щитът му бе разцепен на две.
Задъхан, Спинок Дурав продължи напред. „Аномандър Рейк — гледаш ли това? Виждаш ли тези лица — всички тези лица зад мен?“
— Този път! Чужди се бият във ваше име! Чужди умират за вас! Вашата кауза — не е тяхната!
ТРЯС!
Сблъсъкът го тласна напред, прониза го целия като нещо свято.
— Деца на Майката Тъма, човешки същества умират във ваше име!
ТРЯС!
Самият въздух затрепери от удара. Порой вода — полепнала по високите клони, по иглички и листа — се изсипа на дъжд със съсък.
Спинок вече чуваше грохота на битката напред.
„Виждаш ли, Аномандър? Стари приятелю, виждаш ли?“
„Това е наша война.”
― Steven Erikson