Bulgaria reads discussion
Книги
>
Какво ползвате за разделител/отбелязка?
message 1:
by
Томи
(new)
Sep 21, 2012 01:31PM

reply
|
flag




Страници не прегъвам. Често отстранявам подгънати връхчета на книги от библиотеката. Отворена книга също избягвам да оставям, но признавам, че се случва, ако се налага да реагирам бързо и нямам време да търся разделителя, който все е някъде пропаднал.

Разделители... имам си цяла колекция, сигурно наброяват вече 30-40, не съм ги броила. Много книги напоследък почнаха да ги продават с такива вътре, та си ги събирам и след като прочета въпросната книга си го ползвам и след това. От Буктрейдинг винаги също ми слагат, та техни рекламни също имам много - при мен винаги е шарено :D




Никога не подгъвам страници и гледам с лошо око на тази с-ма, особено ако е на МОИ хартиени книги.


Иначе ползвам главно един книгоразделител от Хеликон(рекламен материал).Когато книгата си има собствен,съответно ползвам него.Случвало ми се е да си отбелязвам и с календарчета или кредитни карти :D





Никога не оставям книга отворена, нито отбелязвам с молив или химикал, имам леееека мания всичките ми книги да изглеждат така, все едно никога не са четени (както и да душа страниците). Което само по себе си е глупаво, но не мога да превъзмогна точно този си навик.
P.S. Ако имате възможност, възползвайте се от утрешния жест на "Сиела" - всички заглавия на български автори от издателството, утре ще се продават с 50% отстъпка. Важи за физическите книжарници и за онлайн поръчки :)



(иначе билетите за метрото също са доста удобни).

Не понасям подвити листа и подчертани редове, дори с молив. Това ми е изкривявене от библиотекарската ми работа :)





В началото ме позаболя портфейла като го купувах, но се оказа незаменим. ДОстатъчно тънък е да не пречи и да не скапва книгата, а това че е метален ме кара да не се притеснявам къде и как го оставям докато чета.
П.п. За мен подгъването на страницата си е чисто кощунство, както и всичко, което по някакъв начин изменя книгата от вида в който е купена. Приятелите ми знаят, че аз книги не давам вече


В началото ме позаболя портфейла като го купувах, но се оказа незаменим. ДОстатъчно тънък е да не пречи и да не скапва книгата, а това че е метален ме кара да ..."
Подариха ми същия но е прекалено тежък и от по-малите книги се пързулва много лесно, за това ползвам каквото ми падне напоследък


Аз пък си загубих моя и вече няколко месеца не мога да си намеря същия. за сега се радвам на това, което идва с книгата или разделителя от подвързията ми.

Ако чета нещо електронно обикновено си помня страницата. (Или проверявам какво съм си записала тук, в сайта.)
(Продължавам да се учудвам, че съществуват хора, които подгъват страници. Даже и да не съм от хората, които са крайно внимателни с книгите си, ми се вижда някак жестоко.)




Да си ги купуваш?? Аз като бях в София си ги взимах ей така и никой нищо не ми е казал. Взимах колкото успея да хвана и си излизах :D Насъбрала съм един куп, ама не ги ползвах досега. Но днес тъй като котката ми изяде това, което ползвах за отбелязка, ще прибягна до някой от колекцията. Жалко, че в бургаските книжарници не се предлагат книгоразделители :(




Ти предварително си отбелязваш докъде трябва да стигнеш ли? Аз чета колкото ми се чете и слагам отбелязката да си знам. Избягвам да си затормозявам съзнанието с излишни за помнене неща. Всякакъв вид информация, която може да се запише или отбележи по какъвто и да е начин, я записвам и отбелязвам и моментално изхвърча от съзнанието ми. Човек понякога много греши като се доверява на паметта си. И аз съм била сигурна в много не]а, че няма начин да ги забравя и познай после дали не ги забравям! :D Една моя учителка по история обичаше да казва: " Глупакът помни, умният си записва". Това ми се наби в съзнанието и си го спазвам почти на 100 %. Това пак не е по темата, ама не се сдържах да напиша. :D (Това, разбира се, не бива да го приемаш като обида, просто крилата фраза и всеки си решава за себе си, нали така)

Определно не си отбелязвам предварително. :D Един път четох до рано сутринта, много ми се спеше, обаче исках да видя какво ще се случи. Стигнах до по-спокоен момент в книгата, отбелязах до къде съм стигнал и заспах. По-късно се оказа, че последните 20-30 страници са ми много мътни и не мога да свържа действието. От тогава ми стана навик да продължавам да чета от последното, което си спомням. Странното е, че на работа/в университета си записвам всичко, за да не забравя, но винаги оглупявам като стане дума за книги :D



Иначе в Orange, например, продават страхотни книгоразделители. Дори имаше някакво приспособление, което държи книгата отворена, но това вече е прекалено мързеливо.

ООО, това със станиола е жескота идея!!!
