Класика на български език discussion
Култура
>
Лично творчество
date
newest »


Ти стоиш и гледаш света с широко отворени очи, а той сякаш не те разбира и те отритва.Така разбираш идилията на ежедневието си, сам си..сам срещу света, а той нестървен се опитва да те погуби.. Стоиш и гледаш,гледаш и всичко,което виждаш са безброй лица погълнати от собствените си проблеми..Стоиш и гледаш. Търсиш.. търсиш с надежда онези очи,очите които ще те разберът.. очите, които ще те погледнат, ще видят душата ти.. ще те разберът и ще знаят как се чувстваш. Стоиш и гледаш, но не ги намираш,а ти.. ти ги жадуваш,копнееш за тях,но тях ги няма..Те са блян,несбъдната мечта,дори илюзия.. Поемаш дълбоко дъх,усмихваш се и продължаваш да търсиш, да търсиш докато не ги намериш..
По предложение на @Alexandra