Travesuras de la niña mala discussion

аз май повече харесах романа... Обречеността на връзката наистина рано започваш да усещаш... Но мотивите на героинята те човъркат до края на романа и като че ли те са главното в него. На пръв поглед пари и наслади, но изведнъж ще се появи и нещо друго и постоянството, с което тя се появява при героя е трогателно... Това от лудориите й ли е?
Постоянството на любовните сцени? Толстой така винаги, когато се спомене Елен Курагина, споменава мраморните й рамене... И тук натрапчиво повтарящият се жест със закриване на очите със сгъната в лакът ръка ме кара да мисля, че героинята има някакво свое пристанище, в което навремени се завръща. И то се открива пред нея тъкмо в тези моменти. И май това са единствените й 'лудории', другото си е общо-взето нормален живот...
Дали имаме и ние такъв фиорд, където винаги да се завръщаме в живота си? Май не...
Романът минава през много моменти на 20 век, през които съм минал и аз. Приятно е да си припомниш някои. Но в тези места си пише като политик МВЛ... отстранен и прохладен - и сякаш главно заради това героят е пратен в Париж...