Bulgaria reads discussion

Здравейте четящи хора,

Чудя се какво повече ви допада - български автори или чужди?

Аз лично нямам много наблюдения върху модерните родни творби и бих приела препоръки.
Български автор, който ми допада е Георги Господинов и смея да кажа, че съм изчела всичко, което е написал. Мартин Колев ми беше колега и поради тази причина съм прочела и неговите книги, но те са, сякаш, за тинейджъри.

Та, вие какво четете от родните ни автори?

Аз лично се радвам на хубави книги, написани от наши си родни автори, но за съжаление нямам мнение за модерните такива. Чета онези, които са писали до преди 20-30 години и се радвам, когато открия нов за мен автор с хубави книги.
Бих се радвала на мнения относно новите, модерни добри български автори.

Ето моите предложения за добри български автори:

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

https://www.goodreads.com/review/show...

Приятно четене.

Ето някои идеи и тук :) https://www.goodreads.com/list/show/9...

Не избирам по критерий българско или не, а според какво ми харесва.

Последното ми бг откритие беше "Остайница" на Рене Карабаш. Много харесвам и Блага Димитрова (също наскоро четох нейния роман "Отклонение").

В любимите ми жанрове фентъзи/фантастика сякаш освен Теллалов няма други, които да съм чела и да са ми се откроили, та и да ги препоръчам (говорим си пак за по-съвремени, иначе Вежинов, Дилов и сие са ясни).

Това, което не харесвам генерално в съвремените бг автори е една прекалено залитане в соц-битието. Вече ми се повръща от такива истории (което не ги прави лоши сами по себе си).

Харесвам всички автори, български или не. Чета според вкуса си. Иначе от българските автори харесвам книгите на Камелия Кучер, Радко Пенев и Стаси Кара. Много ми допадат и документалните книги на Светослав Иванов и Николай Овчаров. Има много добри и силни попадения в българската литература.

Трите български книги, които са ми оставили най-траен отпечатък, са „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов, „Аз, грешният Иван“ на Николай Светлев (която скоро ще се появи в ново издание) и „Време разделно“. И трите ми дават осезаемото чувство, че раста, докато ги чета.

Всякакви - български, колумбийски, американски, английски, руски. Четящият човек не е расист, а е отворен за света и за светоусещанията на различните автори.

Всякакви :) . В по-голяма степен чужди автори обаче. От новите български автори в много случаи не ми допада тона на книгата, общото нещастие и фиксирането в нещата свързани с комунизма/прехода - мисля,че показва трайна липса на идеи . Освен това харесвам фентъзи/sci fi или трилъри свързани с неща от историята ( стил Дан Браун, Дж. Ролинс, Том Егеланд). Не съм намирал читави БГ автори в жанра. Последните български книги, които четох и наистина ми харесаха са тези от серията старобългарски загадки на Николай Пенчев

По-трудно се доверявам на родните автори, по-трудно подбирам български произведения и по-лесно се разочаровам. Но за сметка на това един единствен автор, и то български, бих могъл да похваля, че от него не съм прочел и една единствена думичка, която да не си е на мястото, която да не харесам и да не ми хрумне друга думичка, която аз бих употребил на нейно място - Явор Цанев.

Произведенията на Павел Вежинов са ми любими. Харесвам и авторите Богомил Райнов и Димитър Кирков. Любопитно ми е да прочета произведения от Иван Станков. Има много добри попадения в българската литература от миналото и неведнъж съм предпочитала да чета нещо родно (без да съжаля за това), но човек трябва много да се рови и да има късмет да намери. Ще съм благодарна ако някой ми даде идея за други български автори, които са подобни на гореспоменатите автори.

Утвърдените колоси от недотам далечното минало са ясни. От по-новите обаче също има доста талантливи, които и аз откривам с възторг и преклонение. Няма да споменавам Георги Господинов, Любомир Николов и Виктор Пасков, минавам на тези, на които аз се възхитих доста след тях - в абсолютно хаотична поредност: Антония Апостолова, Иван Станков, Васил Панайотов, Мартин Трошанов, Александър Секулов, Веселина Седларска, Благой Д. Иванов, Петър Станимиров, Йорданка Белева, Димитър Шумналиев, Никола Статков.