Bulgaria reads discussion

Приятели (:

Юна се намери! :D Четиридесет и първата книга в поредица „Човешката библиотека“ (view spoiler)[– и финалната, в чието случване имам пръст аз – (hide spoiler)] е:

„Приказки за Юнаци и злодеи: нови“

Сборникът съдържа още дванайсет истории от пределите между света на Юнакиня Юна и нашия личен. (На моменти – твърде личен? ;) Сред въпросите, с които ще се (с)блъскаме сега, са:

~ Как се раждат децата?
~ Отде дойде тая проклета фраза? Кога ще спре да ни звънти в главите?
~ Да продължаваме ли с търсенето?
~ Защо си тук? Отново?
~ Колко е дълга тая зимна нощ?
~ Как да ти кажа „прости ми“, приказвайки си с Юна?
~ Що така е скочил „Кал“?
~ Какво… какво направихме?!
~ Кое е най-доброто място за наблюдение на катастрофи?
~ Кой идва подир Наско?
~ Къде е Кал?
~ Кога е твърде късно? За важните неща?

„Ти… обичаш ли историите? Слуша ли ти се някоя?

Тъпото е, че… е трудно да направиш история от нищото. Дори когато нищото е траяло три години. Нищото – като в една друга история, „Приказка без край“, знаеш ли я? – идва и изяжда историите ни. И оставя само измислиците. На мен, няколко месеца след онази вечер, в която си говорихме с теб за последно, Нищото дойде и ми изяде дори думите. Дори най-простите и най-важните. Като „съжалявам“.

Ти никога не си обичала думата „съжалявам“. Беше ти очебийно неловко, когато някой тръгнеше да ти се извинява. И тия три години в Нищото, когато все пак успявах да събера някоя мисъл, тя често кръжеше около: „Ако сега случайно се срещнем някъде, ще успея ли да ти кажа „Съжалявам“? А ти ще се сконфузиш ли? Кой ще е по-притеснен, по-тревожен в тоя момент?“

Кой ще е по-уплашен, знаех. Или си мислех, че знам. Нищото краде не само думите, но и смелостта. А и как да си смел, когато смелостта по-често изисква да си приказваш с драконите, а не да ги трепеш? Откъде думи да им кажеш всичко, което е нужно да чуят?

Извинявай, отплеснах се в тая метафора… в тая картинка. Ти не си дракон.

(Или… си? Не зная, искрено питам. Ти каква си, какво си сега?)

…

Често се чудя (…) дали Нищото може да ни отнеме способността да гушнем другия. Или да усещаме как ни зарастват раните, когато някой ни гушне. Дори когато не ни е останала и една думичка.

Извинявай. Не, не, не се сконфузвай, тоя път е нещо мъничко. Просто мисълта ми пое в няколко различни посоки, и сигурно те обърках, и има опасност да изгубя основната. (А те всъщност са толкова много…)

Основната посока – най-важното, което искам да ти кажа сега, и през цялото време, в което не сме се виждали – е, че ти не си виновна за нищо. Нито за моето Нищо, нито за изчезването ми от живота ти, нито за пропастта между мен и майка ти. Ти не си виновна за нищо. Ако въобще някога си си го помисляла: Звездице, за нищо не си виновна.

И понеже това е малко тъп начин за обясняване на нещата, ще опитам един друг, по’ от сърцето: Никой никога не е спирал да те обича. Дори когато е изчезвал от живота ти, или не е присъствал толкова, колкото ти е било нужно. Нито тате, нито мама, нито двете баби и дядо, нито Калин… никой. Ако някога си си мислила, че не те обичат, че не им пука за теб, че са те изоставили… значи си срещнала Нищото. Помни, то говори така. Изяжда истинските ни думи и ги подменя с измислици.

… Юна мина да ме ощипе, че пак много приказвам. „Стига с тия терории – вика ми. – Юначината може да е дошла за истинска приказка.“

„Приказки за Юнаци и злодеи: нови“ излиза само в електронен вариант. Той e без дигитални (DRM) защити (като останалите издания на Човешката библиотека) и се разпространява безплатно. Все пак, ако пожелаете, можете да подкрепите авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

Ако пък жадувате за още приказки... имаме! Този сборник наследява „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“, „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

И накрая (поначало; винаги):

WTF е TMI? :D