Out of Reality discussion

This topic is about
Тръпка
Books, books, books!!!
>
"Тръпка" - Маги Стийвотър
date
newest »


Ами досега съм на мнение, че книгата трябва да се прекръсти на "Кофти Тръпка". И да, баш като Здрач е, само дето тая бълнува не за вампири, а за "нейния вълк" и само ме нерви. Те понеже са разделени на две части - от гледна точка на момчето и от гледна точка на момичето. Докато четях тия на момичето, че бяха повече си виках - дайте малко от тия на момчето изглежда поне то има малко акъл. Не...и оная глъм та сЪ къса. На тоя етап не съм доволна от прочетеното, въпреки че ще го дочета.

Резултат: Виждам някакво улично псе се приближава и аз седя и го гледам в очите дали не е Сам... бе смях.
В един момент Роуз ме вади от взирането: "Какво го гледаш толкова тва куче?!". След това естествено трябваше да споделя за книгата, а тя издаде звучно "Тцъъъък тцъъък не си си наред!"
Сериозно ли ти харесва бе????
Ама не се учудвам много де...Ти си Тийм Джейкъб. Нормално да ти хареса. Въпреки че колкото нескромно да звучи тая не пише свясно и на моменти имам чувството, че аз мога да го напиша по-добре о.О А, подобни идеи не ми се случват често, щото както знаеш много много не си вярвам.
Ама не се учудвам много де...Ти си Тийм Джейкъб. Нормално да ти хареса. Въпреки че колкото нескромно да звучи тая не пише свясно и на моменти имам чувството, че аз мога да го напиша по-добре о.О А, подобни идеи не ми се случват често, щото както знаеш много много не си вярвам.

- Сам ще да играе куха-лейката Бела с малко сиво в-во
- Грейс ще играе Джейкъб, който се я спасява и се опитва да и влее малко здрав разум, но не би...

Първо, тъй като съм голяма "критикарка" ще кажа, че аз така или иначе едва ли мога да намеря книга в този жанр, която да ми хареса от до, дори и аз да взема да я напиша и да я преправям 1000 пъти пак ще й открия недостатък. Мисля, че този факт се обяснява със презадоволяването на масите. Днешния читател или киноман е чувал и виждал вече ама абсолютно всичко и трудно може да го впечатли нещо.
Второ аз много разкатах книгата във времето, измързеливих се в един момент и аз не знам защо, а не прочета ли на момента нещо, от там е много тегава работата.
Та за самата книга - купих си я поради противоречивите отзиви, които прочетох за нея. Едни много я бяха харесали, а други - точно обратното. А аз по природа съм си любопитна и този факт бе достатъчен да ме заинтригува.
Някъде из критиките прочетох мнението на едно момиче , че диалозите не й изглеждали реални, понеже тийнейджърите не си говорели така. Това по скоро било виждането на възрастен човек как си говорят младежите в днешно време. Може би това ме предубеди и почнах прекалено да се взирам в това, но май май има нещо вярно. Има места, на които наистина не ми изглеждат като реално поведение в подобна ситуация, ама може и да си въобразявам. И все пак има нещо в начина на предаване на събитията и аз не знам как да го обясня, но някак си историята ли не е преадена достатъчно образно или наистина губи точно този реализъм. Абе има нещо , което куца, но не мога точно да го определя. Няма да давам примери, че да не спойлна някой, а и аз още не съм я прочела до края така че си запазвам право да допълня или променя комента :)

О, да определено ти желая успех. Аз с мъка я свърших и то на инат най-вече. Главните герои ми лазеха по нервите през цялото време и се молех някой от тях да умре. Лиготиите и ми дойдоха в повече!



Но като цяло, поредицата не ми е от любимите.


Много точно си го казала :)
Заглавие: "Тръпка"
Автор: Маги Стийвотър
Страници: 316
Резюме:
Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.
Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.