Bulgaria reads discussion

Откакто свят светува нас хората все нещо ни тегли към вълшебното и необяснимото - митове и легенди за феи, вещици и други създания родени в човешкото въображение. Какво от този необятен свят на мечти и сънища привлече точно вас?

Тери Пратчет

Но това е ако трябва да отговоря само с една дума. Цял живот съм била и си оставам заклет почитател на научната фантастика. Само че историята има и един друг, леко изкривен вариант.

Когато бях на не повече от 10-11 години, много добре си спомням, с майка ми влязохме в местната книжарничка. Беше съвсем наскоро отворена, много уютна и съвсем мъничка, но изобилстваше от лъскави корици. Едва ли съм била кой знае колко ниска, но в онзи момент тавана ми се струваше висок и изключително далечен. Ала никога няма да забравя въодушевлението, когато я видях. Първото издание на Ерик - лъскава корица, от която надничат създанията от "Света на диска". Естествено Смърт беше едно от главните "божества", "яхнал" косата си... И заглавието, то се е запечатало в паметта ми с ярко-одебеленото задраскано Фауст и изписаното отдолу Ерик... Защото знаете, нали?

"Чували ли сте за Фауст? А това е Ерик."

Тогава учтивата госпожа в книжарницата ми каза, че няма смисъл да си я купувам, защото не бих могла да я разбера. Била твърде философска за дете на моята възраст. Е, купих си я на пук. Прочетох я и не я разбрах, но пък вечерта след като я бях изчела заспах блаженно, занейки че книгата е на не повече от три крачки от мен.

Днес за съжаление, заради проклетото местене, вече не притежавам Ерик. Любимата ми книга, с леко олющена корица от непрекъснатен прочит е незнайно къде в разстоянието от 600км. Добрич-София... Надявам се където и да е, да се чувства добре и новият й притежател, ако има такъв да се радва на придобитото както бих се радвала аз, а и всеки друг фен на Пратчет.

В общи линии, написано на дълго и на широко, това беше моят първи досег с фентъзито, но той определено се запечата в съзнанието ми и остави там трайна бразда.

В наши дни, вкусовете ми не са се променили много. Да, чета и други фентазита, но те или не ми харесват изобщо или ги прелиствам като бързи четива за отмора от сериозното ежедневие. С Пратчет това никога не би ми се случило...

Пратчет, Пратчет... За него по-късно. Всичко по реда си ;).

Фентъзито се оказа голям трамплин за мен в света на литературата. Не че преди това не четях, даже напротив, в далечната си и безвъзвратно загубена младост (xD) съвсем тенденциозно пренебрегвах много неща от рода на телевизия, игри... слънце, чист въздух за сметка на четенето. Но тогава все още не умеех да подбирам книгите според собственият си вкус. Просто четях нещата зададени ми по списък за лятото или нещо друго препоръчано от учителите. Не казвам, че това е лошо, в тези списъци намерих много интересни и вълнуващи книги, които все предизвикват една приятна тръпка у мен, но все пак не се 'влюбих' в нито една от тях.

Като бях някъде на 11-12 се разрази Хари Потър епидемията и майка ми без да иска ме посвети в тайнството на фентъзито като ми взе първата книга. Нещо, което надали някога ще си прости xD. Вярно е, че Хари Потър не е точно еталон за фентъзи, но ако трябва да сме безпристрастни и да оставим настрана мейнстрийм привкусът му, това си остава една доста интересна книга с умерена литературна стойност. Все едно тогава ми се стори като най-великото нещо на света след шоколада. Не я оставях ден и нощ и с 'нея' обхващам всичките там части от поредицата. Проблемът беше, че частите излизаха през твърде големи периоди от време и аз имах нужда от нещо, с което да си запълвам времето междувременно и тъй като вече бях навлязла в света на фентъзито, реших да продължа смело да газя навътре.
И ето тук вече е Пратчет ;D.

Аз лично предпочитам да смятам, че е било съдба. Денят, в който почти умрях от скука, после някак се оказах в кварталната книжарничка и накрая малкото шарено книжле ("Господари и господарки"), което веднага привлече вниманието ми. Да... Именно защото беше шарено... (никой не е идеален! xD)Ако трябва да съм честна, резюмето на гърба тогава малко охлади страстите ми - баба Вихронрав? Маграт Чеснова? WTF? Реших, че е някоя детска книжка и поочтиии се отказах да я вземам... Но все пак беше шарена, така че инфантилният кретен в мен взе надмощие и си я купих. И после... Я прочетох. И после... е тогава вече се влюбих. Това беше истинско фентъзи - наелектризирано, динамично, същевременно страшно комично и все пак стигащо до дълбочината на нещата. На тези, които не са чели Пратчет тези определения могат да се видят противоречиви и несъвместими, но другите знаят... xP

От този момент нататък се отприщи и апетитът ми към останалото фентъзи: 'Колелото на времето', 'Хрониките на Амбър', 'Мечът на силата' и т.н. и т.н. И все пак, поради философското естество на повечето проблеми поставени в книгите на Пратчет и кръгозорът ми се разшири отвъд пределите на фентъзито. Сега няма да задълбавам, защото не тук му е мястото, но ще кажа само, че Пратчет действително откри един нов свят за мен и съвсем не става дума за Диска.

Колкото до Хари, след Пратчет взаимоотношенията ни някак охладняха и се отдалечихме. Така и не си взех последната книга и не разбрах, какво става накрая, но и честно казано не ме интересува xD.

Аз бях дете /а после и същия тип тийнейджър/ с твърде подчертана индивидуалност и собствено мнение по всички въпроси. Сега като се замислям, сигурно съм била голяма беля за родителите си. Не пренебрегнах нито една от възможните глупости на юношеството с изключение на наркотиците. В същото време обаче и доста бързо се отегчавах от гореспоменатите глупости и тогава се прибирах обратно вкъщи да си чета. Със срам признавам, че дълги години /някъде докъм пълнолетие/ считах фентъзито за някакъв си недостатъчно литературен жанр, създаден за хора, които са твърде възрастни за да четат приказки. И затова запълвах времето си с Дюма, Дикенс, Юго, Сенкевич, Лондон, Уайлд, Уилбър Смит и други по-съвременни "сериозни" писатели.
Един ден, съвсем случайно попаднах на "Първото правило на магьосника". И като първо докосване до фентъзи света, книжката ме омагьоса :) И така се започна. Първоначално четях всичко, което ми попадне и така научих, че като всеки друг жанр и фентъзито си има своите "драскачи". Но също така и своите майстори. Постепенно любимите ми автори се оформиха - Ериксън, Геймън, Люкяненко, Мартин, Ле Гуин, Зелазни, Кай, Бруст ... мога да продължавам още.
А Пратчет - ами никой с всичкия си не би сложил Пратчет накуп с другите, колкото и да ги обича. Той разшири представите ми за ирония, аналогия и метафора; научих се да гледам по различен начин и да виждам нови неща; да не гледам на себе си и хората насериозно и да живея днес, а не утре.

Хм, в пълен контраст с всички мнения до сега ще кажа, че не обичам фентъзито.
Когато бях втори или трети клас попаднах на Хари Потър. В пети вече бях окончателно и безвъзвратно влюбена в историята и жанра, който не е точно фентъзи, но се доближава. Тогава реших, че това ще е литературата, която ме влече, и се насочих към истинското фентъзи. Започнах с "Нощен патрул", но така и не стигнах до следващата книга.
Години по-късно хванах Тери Пратчет. И не го обичам. Прочетох три или четири от поредицата и въпреки че ги четях с интерес, никога не успяха да ме омагьосат. Не знам къде ми е грешката, но винаги си останаха много, много далеч от мен.
Нямам представа дали много рано или много късно започнах с фентъзито, но Хари Потър си остана моя голяма слабост, за разлика от всичко друго в този жанр. Баща ми е луд на тема фентъзи, само че аз надали някога отново ще посегна към него, независимо колко запален е целият свят.

Пратчет т'ва, Пратчет онова. Пратчет е велик точка.(<-точка->).
При мен... хмм да си спомня сега. Мисля че първо беше Хари Потър. Не, не. Значи бил съм на 10-11 когато се появиха първите филми за Хари Потър и Властелина. Честно казано не помня кое беше първо, защото съм ги чел на 11-12 години. Помня че даскалката по литература ми се караше, че чета в часовете й, а в някакъв момент съучениците ме обявиха за луд, че чета нещо с дребен шрифт, голям формат и 1000 страници като обем, голям фън. А Хари го изчетох точно за 2 следобеда и много ми хареса. След това дълго време се палех по sci-fi, което ми е и по-голямата любов като цяло, но напоследък се връщам към фентъзито (макар и не прекалено много) посредством невероятните автори от източна Европа и умопомрачителния Лукяненко.
Най-хубавото на фентъзито е, че има толкова много мега хипер супер дупер добри неща, че имам да чета още години, че да започна да издъхвам откъм качествени четива :)

Soregashi wrote:...Помня че даскалката по литература ми се караше, че чета в часовете й, а в някакъв момент съучениците ме обявиха за луд, че чета нещо с дребен шрифт, голям формат и 1000 страници като обем, голям фън.
...
...посредством невероятните автори от източна Европа и умопомрачителния Лукяненко.
1. И аз май с Харито съм почнала. Адската зарибявка, и отново бих ги прочела книгите, стига да нямах толкова много други неща за четене.
За Толкин има ли смисъл да говоря? АДСКИ е просто, точка. Пратчет... абе не ме хвана нещо, но съм прочела само една книга, та по-добре да не си прося боя с неподготвени изказвания. Чета също още една много блага поредица - "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин, и май е крайно време да почна третата част. Ерагон също ми харесва, макар че е доста... комерсиално?

2. Лукяненко. Поредицата за Патрулите е... няма такава. <3 Приятелчетата от ИнфоДар да вземат да се стегнат и да издадат 4тата част с твърди корици, че не мога цял живот да ги чакам. Поредицата ми е супер любима. Руснакът така яко пречупва нещата, че ми иде ей сега да стана и да си препрочета нещичко от Сумрачния патрул.

Чета също и некви наскоро издадени книжлета, например Град от кости... Това фентъзи ли се води всъщност? Не знам, както и да е. Бива книжката, но не е като да чакам с нетърпение да издадат следващата.

Май е това общо взето, харесвам фентъзито, но не съм луд фен.

Името на тези Лукяненко style неща е contemporary fantasy. Да, точно такава беше и моята физиономия :).
В определението влизат всякакви фентъзита в съвременен свят, а точно тези са ми много любими. Проблема е, че прекалено голяма част от тях са с тийн насоченост и са по-бозави от боза.
Към всичкото забравих да добавя Вещерът на Сапковски. Още една бележка към ИнфоДар - изкарвайте 7-та книга най-накрая, че ми се изчака чакането. И този е един изключителен човек. Класическо фентъзи в а-ла средновековен свят, магьосници, мечове и един задник за главен герой. Типично, но добре разказано. Има и една от най-яките RPG игри по повода.

Ммм... за мен фентъзи е основно Зелазни. И Урсула ле Гуин. Просто това са имената, което изникват в главата ми, когато се сетя за този жанр. Другата ми асоциация е за безкрайни поредици с принцове, принцеси, дракони, мистични сили на злото, политически интриги, магия...

Открих фентъзите с "Хрониките на Амбър". Преди няколко години си купих поредицата (първият път ми я даде една приятелка) и я препрочетох с огромно удоволствие. Видя ми се доста по-повърхностна от спомените, открих някои неприятни изненади, но все пак ми достави огромно удоволствие.

Другата ми голяма любов е поредицата за "Землемория". На няколко години си я препрочитам профилактично. (Тук ще отворя една скоба и ще спомена, че "Лявата ръка на мрака" на Урсула е невероятна книга.)

Чела съм и разни други фентъзи поредици, разбира се. "Песен за огън и лед" например ме сецна някъде на третия том, така и не можах да се измъкна от скуката там...

Само малка вметка, седмата книга на Сапковски (том 1) вече излезе и може да се открие в книжарниците на Хеликон, моля заповядайте :).
Иначе аз пък съвсем забравих Лукяненко... *срам* и аз съм му голяма почитателка, макар че още не съм прочела "Сумрачен патрул", какво да се прави, дефицитно време. Като заговорихме за този раздел на фентъзито, развиващ се в настоящето, в градски условия, дали някой ще може да ми препоръча нещо друго в този дух, хм?

И аз съм голям фен на Патрулите на Лукяненко - обаче ги прочетох всичките и за съжаление няма повече, а да ги препрочитам - не е същото.
И аз да питам, някой ако може да препоръча нещо (по възможност на български) в стил Urban Fantasy :)

Аз пък сега подхванах Зелазни. Много овъррейтед са тези Хроники. Много добре описва човека, но действието го описва като първия дървар. Интересна история с кофти писане. Предполагам, че не е от превода :)

Аз започнах с Роджър Зелазни, после преминах на Тери Пратчет, след това имаше известен период, в който бях загърбила не само фентъзито, но и четенето като цяло(за което сега съжалявам). Добре че желанието ми да чета е възродено. Имах намерението да прочета класиката, която съм пропуснала като ученичка, но тогава се появи поредицата за Бела и Едуард и като изгледах трите филма (Здрач, Новолуние и Затъмнение), реших че не мога да пренебрегна книгите, та подхванах и тях. А сега, благодарение на любимия ми, който ми отвори очите, чета Хари Потър. И така мисля да продължавам с фентъзито - заканила съм се на Песен за огън и лед, Игрите на глада, Хрониките на Нарния, Тъмните му материи, Пътеводител на Галактическия стопаджия ... не знам кога ще остане време за горкия Граф Монте Кристо :(( Филма ми седи на компа от половин година, но съм казала, че няма да го гледам докато не прочета книгата (хлип-хлип). Защо не може денонощието да е по-дълго?! Толкова книги искам да изчета, а трябва и да се учи, работи, спи, играе.. но това е една друга тема :) Бай дъ уей, не съм се отказала от Тери Пратчет - има още доста негови книжки, на които съм хвърлила око. Когато мине ден без да съм чела въобще, направо сърцето ме свива! Ама айде стига съм хленчила! Хари Потър ме зове :D

Проблемът с този стил е, че писането на определени автори (особено в дългите многотомни поредици) започва да става доста сходно (може би извора е един и същ, хех), което от своя страна принизява стойността на жанра. Именно за това, Сорегаши :Д, книги като Хрониките се открояват и хората приказват за тях.
За мен пътят в света на фентъзи жанра, несъмнено започва с детските приказки: горна/долна земя, юнак/змей, жива вода, говорещи животни са само няколко от стотиците примери, за които всеки може да се досети и ако трябва с едно изречение да се отговори на въпроса "Какво те привлече към вълшебното и необяснимото?" - то това са приказките.
Насочвайки се към фентъзи жанра за по-възрастни, имах щастието в 4-5 клас да бъда изложен на "Билбо Бегинс или до там и обратно". Тогава тази книга я държаха в една специална стая в библиотеката, до която читателите нямаха достъп, но поради определени обстоятелства, тя попдна в ръцете ми.
По-късно - Властелинът на пръстените и едни 10 тома на Р. Фийст: "Сага за войната на студенокръвните" последвано от "Сага за войната на разлома", който ги е чел, разбира че съм ги подкарал в обратен ред. Това беше първото "епично фентъзи", което прочетох и съответно като при всеки първи път, остава на върха в моята лична класация. Може да се каже, че Толкин и Фийст създадоха този глад за "вълшебно и необяснимо" и аз съм длъжен от време на време да го засищам.

В момента съм забил на поредицата "Мъглороден". Нещо новаторско в сферата на епичното фънтъзи.

Да си призная.. не изчетох всичко написано до тук, само прегледах от горе, от горе и първоначално смятах да напиша един прочуствен пост на тема как само един човек е писал истинско фентъзи и фамилията му е Толкийн (а малкото му име не е Кристофър, ако някой реши да се прави на много остроумен). Но после, в момент на слабост, си дадох сметка, че всеки има право на собствено мнение. Било то и погрешно.
Та така. Ако не броим страстта ми към древногръцките митове и легенди връзката ми с фентъзито датира от някъде около моя 7ми клас (което ако не ме лъжат сметките ще да е 1999-2000та година), когато за първи път прочетох Хобит. Ако не ме лъже паметта, точно тоава някъде излезе и първият филм по Властелина. Но за добро или за лошо, Толкийн не се е старал толкова, колкото някои свои колеги и за отрицателно време бях прелистил творчеството му. В търсенето на заместител започвах (и не винаги довършвах) не една поредица... Хари Потър, Колелото на времето, Шанара, Dragonlance (които не знам дали не ги преведоха междувременно най-сетне на български), Приказката за Огън и Лед. Някъде там, между редовете попаднах и на Пратчет, но трябва да си призная, че не го харесах от първи прочит, макар че днес го боготворя.
В по-близкото си минало като че ли се пренасочих към научнопопулярната литература (или както там бихте превели sci-fi на роден език), точно за да избегна проблема споменат от Gerard няколко поста по-нагоре. И въпреки, че го обръщам на офтопик и някои от вас биха ми предложили да си започна собствена тема, бих искал да споделя част от опита си с този жанр. Дълги години отлагах книгите за Фондацията, защото си мислех, че нищо не ще намеря в нещо писано преди толкова десетки години или дори, че тогавашните фантастични идеи ще ми се сторят по-скоро смешни от днешна гледна точка. Е да ама не. Бях опроверган жестоко още при първия си сблъсък с фондацията. Азимов (както и Толкийн във фентъзито) постовя един ориентир някъде в началото на пътя и всичко излезнало след това просто тъпче по същия път и в същата посока.

Хрониките на Драконовото копие бяха преведени отдавна, а sci-fi е научна фантастика. Азимов е един от колосите в нея и то далеч не само с Фондацията, само че в никакъв случай той не "поставя един ориентир някъде в началото на пътя и всичко след това просто тъпче по същия път". Само че темата не е за научната фантастика, та няма да спамя :)

Nousha wrote: "Хрониките на Драконовото копие бяха преведени отдавна, а sci-fi е научна фантастика.

Грешките са изцяло мои, първата поради незнание, втората поради разсеяност, но все пак се извинявам.

Nousha wrote:Азимов е един от колосите в нея и то далеч не само с Фондацията, само че в никакъв случай той не "поставя един о..."

Тук отново съм до известна степен крив, но това което всъщност се опитвах да кажа е, че фентъзито в последните ... да речем 50-60 години носи знака на Толкийн, каквото и да си говорим (а подобна тенденция във фантастиката не се забелязва така ясно, та и затова в един момент се пренасочих натам - писна ми да чета едно и също) Разбира се, има и изключения, някои успешни, други леко смешни.. Сред по-успешните може би се нареждат книгите по игри - тези по warcraft и mtg примерно. Това не са книги, които блестят в литературно отношение, но историите в тях са достатъчно оригинални поне за моя вкус.
И разбира се аз изхождам единствено от себе си и своят ограничен опит. И дори да е срамно - нито една фентъзи поредица не съм изчел до край (изключае творчеството на Толкийн, баща). Започвал съм, прекъсвал съм, подхващал съм отново, прескачал съм книги, спестявал съм си хиляди страници с 3 изречения спойлери. Не знам дали от един момент насетне фентъзито се комерсиализира и за авторите обема на дадено повествование става по-важен от качеството (повече книги, повече парички) или просто аз съм вече предубеден към всичко, което чета...

Съгласна съм, аз исках да кажа, че научната фантастика е много по-необятна и наред с името на Азимов в нея блестят още някои не по-малко значими и важни имена, които определено си заслужават да бъдат прочетени :)

Привет и от мен! Нова съм, та и срамежлива, затова ще бъда кратка :)
Аз не обичам жанрове и стилове. Обичам автори и техния начин на писане. Е, по стечение на обстоятелствата, мнозинството от тези автори пишат фантастика или фентъзи :)
Първата ми любов беше Тери Пратчет. И все още е.
След това се появи Лоис Макмастър Бюджолд и умопомрачителният Майлс Воркосиган. Влюбих се отново и бях много доволна, че Пратчет най-после има достоен съперник :)
Бях убедена, че тези двама автори ще владеят сърцето и ума ми завинаги, докато наскоро не попаднах на Николай Теллалов. Първо прочетох Пълноземие (третата книга от драконовата му поредица) - четях и не можех да повярвам, че някой може да пише толкова добре. Книгата е изключително увлекателна, с много приятно чувство за хумор, заплетена история и екшън :)) Тайничко ми напомня за Бюджолд, което всъщност не е критика, а тъкмо обратното.
Иначе, опитах Толкин, Зелазне и Урсула, но нещо не си допаднахме.

Здравейте! Аз ли не търся както трябва, или разговорите вече са съвсем замряли, но нийде не попаднах на дискусия за българско фентъзи. :)
Как стоят нещата в тая насока? Има ли хора в Goodreads, почитатели на родното фентъзи?

"Кало змея" брои ли се? :D

За българското фентъзи още трупам опит, не мога да обсъждам нещо, което не познавам добре. Но като цяло, това дето съм прочела, ми е харесало.

Georgi wrote: ""Кало змея" брои ли се? :D"

Ами след като е от наш автор - що да не го броим? :)

Просто напоследък все попадам на неща, касаещи основно фентъзи от чужди автори, а за българско фентъзи не се пише толкоз, та реших да питам къде да търся. Щото все някъде трябва да има места за дискусии, нали така? :) По-опитните, по-знаещите ще споделят, надявам се. :)

Milva wrote: "За българското фентъзи още трупам опит, не мога да обсъждам нещо, което не познавам добре. Но като цяло, това дето съм прочела, ми е харесало."

Да, права сте. Съгласен.

Аз неотдавна препрочитах, нека го нарека условно, вехто фентъзи - "Ян Бибиян" и "Приказка за Стоедин". Интересно как един и същ текст може да се възприема съвсем различно в зависимост от възрастта, житейския опит и обстоятелствата.

Krasi wrote: "Milva wrote: "За българското фентъзи още трупам опит, не мога да обсъждам нещо, което не познавам добре. Но като цяло, това дето съм прочела, ми е харесало."

Да, права сте. Съгласен.

Аз неотдавна..."

"Приказка за Стоедин" ми е любима книга. Прочетох я, като бях на 23. Аз също си правя експерименти с прочита и възрастта, но съм по-особен човек, мога да чета детски книги и да ги възприемам като дете, без това да ми пречи да ги възприемам и като възрастен. Опитът обаче определено си казва думата.
Друга любима книга ми е "Приказка за долната земя", за съжаление няма нищо ново от Ирена Първанова.

Иначе, българското фентъзи по мои наблюдения набира сила в тъй. нар. жанр роментъзи. Често преплетено с български фолклор. Там нямам много наблюдения, но съм чела "Червенохалата" от Цветелина Владимирова и много ми хареса. От старите автори мога да посоча Любомир Николов-Нарви. Teпърва ще чета "Софийски магьосници" от Мартин Колев и поредицата за Бънк Ромеро на Емил Минчев.

Milva wrote: "Иначе, българското фентъзи по мои наблюдения набира сила в тъй. нар. жанр роментъзи. Често преплетено с български фолклор..."

Аз също не съм чел всичко и даже бих казал, че съм много повече в тая позиция на анекдота за чукча-писател, но се опитвам да провокирам дискусии. С благи намерения. :)

И макар да нямам пълната картина за българското фентъзи, от това, което виждам съм напълно съгласен с Вас, че имаме много качествени хора и творби. И, че тепърва предстои развитие.

Да, преплитането на нещата с българския фолклор наистина си има своята живописност и на мен лично това ми допада. Даже си мисля, че това възможно има някакво отношение към тая хипотеза за множественните открития, щото гледам, че немалко автори го прегъръщат тоя тертип. Интересно, как ще звучи като наименование ( поджанр)? :)

Krasi wrote: "Milva wrote: "Иначе, българското фентъзи по мои наблюдения набира сила в тъй. нар. жанр роментъзи. Често преплетено с български фолклор..."

Аз също не съм чел всичко и даже бих казал, че съм много..."

За последния Ви въпрос: фолклорно фентъзи.
За останалото: напълно съм съгласна.