Ohayo

“Time to leave now, get out of this room, go somewhere, anywhere; sharpen this feeling of happiness and freedom, stretch your limbs, fill your eyes, be awake, wider awake, vividly awake in every sense and every pore.”
― Stefan Zweig, The Post-Office Girl

“She said, “Look me right in the eye, and tell me you don’t love me, and I’ll go.”

He stared at her. “Miss, I do not love you.”

“Don’t give me that rot! I’m coming with you, and that’s final!”

“Daphne, you just said that if I said…”

“That doesn’t count! I said look me right in the eye! You were staring at my nose!”
― John C. Wright, The Phoenix Exultant

“She looked at nice young men as if she could smell their stupidity.”
― Flannery O'Connor

“Хубавото на многото коне е това, че можеш да избереш който ти хареса. По вкус. Вихра не се съмняваше в изтънчения си вкус и от пръв поглед избра един жребец. Сив. Че какво като е сив? Вихър не каза какъв цвят го иска. Тя си припомни целия разговор, с всичките му подробности, но не си спомни да е заръчвал: „Вихре, не ми води сив кон!“. Как обаче да го примами? Припомни си още веднъж разговора и пак не си спомни Вихър да е давал указания: „Вихре, примами този сив кон тъй и тъй!“. Значи брат ѝ не се съмняваше в способностите ѝ.

Конят разсеяно пощипваше сухи листенца от един храст и много се озадачи, като чу „пис-пис“. Да не би това „пис-пис“ да означава, че наблизо има котки? И квачка с пиленца, защото някой ги мами с „кът-кът“ и „пили-пили“?… Конят наостри уши. „Кучи-кучи“ ли? Ето, и кучета се появиха вече. Той изпръхтя обезпокоен: около него щъкат разни домашни животни, а той не ги вижда. Дали не ослепява?”
― Иван Мариновски, Руфо, червенокосия