Stephanie

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.”
― Пейо Яворов

“Finnick!" Something between a shriek and a cry of joy. A lovely if somewhat bedraggled young woman--dark tangled hair, sea green eyes--runs toward us in nothing but a sheet. "Finnick!" And suddenly, it's as if there's no one in the world but these two, crashing through space to reach each other. They collide, enfold, lose their balance, and slam against a wall, where they stay. Clinging into one being. Indivisible.
A pang of jealousy hits me. Not for either Finnick or Annie but for their certainty. No one seeing them could doubt their love.”
― Suzanne Collins, Mockingjay