Garry

“- Мистър Бог понякога е съвсем малък, нали? Иначе как ще знае, как живеят калинките?
Разбира се. Беше като с Алиса в страната на чудесата. Анна хапваше от баницата и ставаше толкова малка или голяма, колкото искаше.
- Когато си точно такъв, изобщо не го знаеш - каза тя изведнъж, без преход.
- Не знаеш какво?
- Не знаеш, че си мил и добър.
Каза го с глас, сякаш се подразбираше, в пренебрегнато полуизречение. Познавах тази интонация. Когато говореша така, очакваше въпроси. Нещо непременно се опитваше да ми каже.
- Добре, дребосъчке, я ми го обясни.
Тя се ухили.
- Ако знаеш, че си добър, изобщо не си като Мистър Бог, ама никак.
Почувствах се като двойкаджията на класа и само поптах:
- Защо?
- Да не мислисш, че Мистър Бог знае, че е добър и мил и милосърден?
- Дребосъчке, никога не съм мислил за това. Може би изобщо не му трябва да го знае?
Един Господ знае, в какъв диалектичен спор се опитваше да ме оплете Анна. По-добре беше да не прекалявам с въпросите. Нещо се опитваше да нацели. Търсеше идея, израз, който да задоволи и двама ни. Накрая енергично отсече:
- Мистър Бог изобщо си няма представа, че е добър или мил, Мистър Бог е съвсем... празен.
Що се отнася до Анна, съм готов на всичко. Но "Мистър Бог е съвсем празен" - това надхвърли всички граници. Това изречение съкруши всичко, което някога бях учил, защото Мистър Бог беше пълен, натъпкан като коледна гъска със знание, любов, съчувствие. По дяволите, така беше! "Мистър Бог е съвсем празен" - колко нелепо!
Днес не получих повече сведения от Анна, нито през следващите няколко дена. Остави ме да се пържа в собствен сос. Идеята за един съвършено празен Бог не ми излизаше от главата. Беше нелепо, но просто не можех да се отърва от нея.”
― Fynn, Mister God, This is Anna

“Come over the hills and far with me
And be my love in the rain.”
― Robert Frost, Complete Poems Of Robert Frost, 1949

“Samuel Beckett once said, "Every word is like an unnecessary stain on silence and nothingness."
...On the other hand, he SAID it.”
― Art Spiegelman, Maus II: A Survivor's Tale: And Here My Troubles Began

“In the family of punctuation, where the full stop is daddy and the comma is mummy, and the semicolon quietly practises the piano with crossed hands, the exclamation mark is the big attention-deficit brother who gets overexcited and breaks things and laughs too loudly.”
― Lynne Truss, Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation